Джефри Арчър - Търговецът

— Вие кой сте? — подвикна директорът на пристанището, който толкова се стъписа, че си изпусна сухара в чая.

— Чарли Тръмпър. И съм тук, за да разбера защо не освобождавате ориза.

— Защото нямам право да го освободя — отвърна Симкинс и се опита да извади сухара, който плаваше в чашата. — От Кайро не съм получил никакви официални документи, а книжата, които сте ми изпратили от Лондон, не отговарят на изискванията — усмихна се той злорадо на Чарли.

— Да де, но ще минат доста дни, докато ви представя необходимите книжа.

— Това изобщо не ме вълнува.

— Ние сме във война, не знаете ли!

— Точно по тази причина се стремим да спазваме изискванията. Сигурен съм, че германците постъпват точно така.

— Пет пари не давам какво правят германците — тросна се Чарли. — Всеки месец през пристанището ви ще влизат един милион тона ориз и държа да го разпределям до последното зрънце възможно най-бързо. Ясен ли бях?

— Да, господин Тръмпър, но за да си получите ориза, трябва да представите изрядно оформени документи.

— Заповядвам ви да освободите незабавно ориза — подвикна за пръв път Чарли.

— Не е нужно да ми повишавате тон, господин Тръмпър, защото, както вече ви обясних, нямате право да ми заповядвате нищо. Намирате се в пристанището на Саутхамптън, което, както със сигурност знаете, не е на подчинение на Министерството на хранителната промишленост. На ваше място бих се върнал в Лондон, за да издействам нужните книжа.

Чарли си помисли, че е прекалено стар да удари тоя негодник, затова само вдигна телефонната слушалка от апарата върху писалището на Симкинс и каза на телефонистката да го свърже с един номер.

— Ама какво правите! — подвикна директорът на пристанището. — Това тук е моят телефон, нямате право да го използвате.

Чарли продължи да стиска слушалката и обърна гръб на Симкинс. След като чу гласа в другия край на линията, каза:

— Обажда се Чарли Тръмпър. Бихте ли ме свързали с министър-председателя?

Директорът на пристанището се изчерви, сетне пребледня като платно.

— Ама няма нужда… — изпелтечи той.

— Добро утро, господин министър-председателю — подхвана Чарли. — Намирам се в Саутхамптън. Заради трудностите с ориза, за които ви споменах снощи. Не искат да го освободят от пристанището. Не мога да изляза на глава с…

Симкинс заръкомаха трескаво като регулировчик, за да привлече вниманието на Чарли, после закима.

— Издействал съм всеки месец да пристигат по един милион тона, господин министър-председателю, а момичетата седят и…

— Ще уредим нещата — Симкинс започна да кръжи около Чарли. — Чакайте… Всичко ще бъде наред.

— Искате ли да разговаряте лично с директора?

— Ама недейте — примоли се Симкинс. — Не е нужно. При мен са всички книжа.

— Да, ще му предам, господин министър-председателю — отсече Чарли и известно време мълча. — Довечера се връщам в Лондон. Да, веднага щом се прибера, ще дойда да ви докладвам. Дочуване, господин министър-председателю.

— Дочуване — пожела му Беки и затвори. — Не се и съмнявам, че довечера ще ми кажеш за какво става въпрос.

Същия ден вечерта, когато Чарли разказа цялата случка на министъра, и той, и Джесика Алън се запревиваха от смях.

— Ако му се беше оплакал, министър-председателят наистина щеше да дръпне едно конско на тоя тип — увери го Ултън.

— Да де, но Симкинс щеше да получи разрив на сърцето — натърти Чарли. — И тогава оризът, да не говорим за шофьорките, щяха да висят до Второ пришествие на пристанището. Пък и храната не достига, не исках онзи мухльо да изхаби още едно парче сухар.

Чарли беше на конференция на земеделците в Карлайл, когато от Лондон го потърсиха спешно.

— Кой? — попита той, докато се опитваше да се съсредоточи върху изказването на един от делегатите, който обясняваше надълго и нашироко как да се увеличи добивът на ряпа.

— Маркиза Уилтшир — тихо каза Артър Селуин.

— В такъв случай ще се обадя — отвърна Чарли и след като излезе от залата, се качи в хотелската стая и помоли телефонистката да го свърже.

— Какво мога да направя за теб, Дафни?

— Не ти, а аз, както винаги, ще направя нещо за теб. Прочете ли днешния „Таймс“?

— Прегледах заглавията. Защо? — попита Чарли.

— В такъв случай не е зле да видиш страницата с некролозите. И най-вече последния ред на един от тях. Няма да ти губя повече времето, скъпи, министър-председателят постоянно ни напомня каква жизненоважна роля си играел за победата ни във войната!