Джефри Арчър - Търговецът

— Тръмпър! — извика Чърчил и му протегна ръка. — Радвам се, че успя да дойдеш толкова бързо. Дано не съм те откъснал от нещо важно.

„Само от учение по стрелба с минохвъргачка“, помисли Чарли, но реши да не го споменава и тръгна след мъжа, който го заведе с широка крачка в кабинета си.

Махна му с ръка да седне на удобен фотьойл край бумтящия огън, Чарли погледна пламтящите цепеници и си спомни как министър-председателят е призовал сънародниците си да пестят въглищата.

— Сигурно се питаш защо си тук — рече Чърчил, после запали пура и отвори папката, която бе сложил върху коляното си.

Започна да я чете.

— Така е, уважаеми господине — призна си Чарли, но с това не изтръгна никакво обяснение.

Министър-председателят продължи да чете листовете в дебелата папка.

— Както виждам, имаме общи неща.

— Така ли, господин министър-председателю?

— И двамата сме участвали в Голямата война.

— Войната, която трябваше да сложи край на всички войни.

— Да, и този път сбърка, нали? — подсмихна се Чърчил. — Но той си е бил политик. — Министър-председателят пак се подсмихна и продължи да чете. Най-неочаквано вдигна поглед. — Ала ние с теб, Тръмпър, имаме да играем далеч по-важна роля в тази война и не мога да допусна да си пилееш времето, като обучаваш новобранците в Кардиф как да боравят с минохвъргачки „Брен“.

„Излиза, че този хитрец е знаел още от самото начало“, рече си Чарли.

— Когато една нация е във война, Тръмпър — продължи министър-председателят, след като затвори папката, — хората си мислят, че победата е в кърпа вързана, стига да разполагаме с по-многочислена войска и с по-добро оръжие от врага. Но битките понякога се печелят или губят заради нещо, над което пълководците на полесражението нямат власт. Заради малко камъче, което понякога преобръща каруцата. Ето, днес създадох в Министерството на войната нов отдел, който да се занимава с разчитане на кодове и шифри. Отмъкнах от Кеймбридж двамата най-добри професори заедно с асистентите — да ни помогнат да излезем от затруднението. Те, Тръмпър, са неоценим коз, камъчето, за което ти споменах.

— Така си е, уважаеми господине — каза Чарли, макар да нямаше и представа за какво му говори Чърчил.

— Имам и други затруднения, Тръмпър, и според съветниците ми тъкмо ти си човекът, който ще предложи решение.

— Благодаря, уважаеми господине.

— Храната, Тръмпър, и по-важно, нейното разпределение. Доколкото разбрах от ресорния министър, лорд Ултън, запасите ни са на изчерпване. Не можем да организираме дори доставката на картофи от Ирландия. И така, една от най-големите трудности, пред които съм изправен сега, е как да напълня стомаха на народа, като същевременно воювам с врага и запазя пътищата за доставки отворени. Според министъра дори да пристигнела на пристанищата, храната не се разтоварвала със седмици, а накрая, дори и да я разтоварели, я откарвали не където трябва. За капак — продължи министър-председателят — селяните се оплакват, че не можели да си вършат работата както трябва, понеже, видите ли, сме мобилизирали най-добрите им работници и в замяна не сме им изпращали подкрепление. — Чърчил замълча, за да запали отново пурата. — И така, търся човек, който цял живот се е занимавал с това: купувал е, продавал е и е разпределял храна, човек, който знае що е тържище и когото ще уважават и производителите, и доставчиците. Накъсо, трябва ми човек като теб, Тръмпър. Ще те пратя при Ултън, да му бъдеш дясната ръка, да осигуряваш доставки на храна и да ги разпределяш така, че да стигат до когото трябва. За мен няма по-важна задача. Дано приемеш предизвикателството.

В очите на Чарли очевидно бе проблеснало желание да започне веднага, защото министър-председателят дори не си даде труда да изчака отговора.

— Чудесно, доколкото виждам, си схванал основното. Утре в осем сутринта се яви в Министерството на хранителната промишленост. В осем без петнайсет от вас ще дойде да те вземе кола.

— Благодаря, уважаеми господине — рече Чарли, но не сподели с министър-председателя, че ако автомобилът дойде в осем без петнайсет, шофьорът ще е закъснял с близо три часа.

— А, да, Тръмпър, произвеждам те бригаден генерал, за да ти имат страха.

— Предпочитам да си остана просто Чарли Тръмпър.

— Как така?

— Вероятно ще се наложи да бъда груб с някой генерал.

Министър-председателят извади пурата и прихна, после изпрати госта си до вратата.

— И, Тръмпър — допълни, като отпусна длан върху рамото му. — Ако ти трябва нещо, не се колебай, свържи се с мен. По всяко време на денонощието. Не си губя времето да спя.