Джефри Арчър - Търговецът

Тъкмо обучаваше взвода как да борави с ръчните минохвъргачки „Брен“ и обясняваше как те се зареждат, когато при него на бегом дойде запъхтян лейтенант.

— Тръмпър!

— Аз! — застана мирно Чарли.

— Командващият ви вика да се явите незабавно при него.

— Слушам! — отвърна той.

Заръча на ефрейтора да продължи с обучението и хукна след лейтенанта.

— Защо тичаме? — попита.

— Защото самият командващ тичаше, когато дойде да ми възложи задачата.

— Значи става въпрос най-малко за държавна измяна — отбеляза Чарли.

— Един дявол знае за какво става въпрос, сержанте, но не след дълго ще разберете — рече лейтенантът точно когато спряха пред вратата на командващия.

Следван от Чарли, той влезе в кабинета, без да чука.

— Сержант Тръмпър, номер 7312087, се явява…

— Остави ги тия дрънканици, Тръмпър — прекъсна го полковникът, който сновеше напред-назад. — Автомобилът ми те чака на портала. Отиваш право в Лондон.

— В Лондон ли?

— Да, Тръмпър, в Лондон. Току-що разговарях с господин Чърчил. Вика те да се явиш незабавно при него.

Шофьорът на полковника направи всичко по силите си, за да откара възможно най-бързо сержант Тръмпър в Лондон. Непрекъснато натискаше газта до дупка, не слизаше под осемдесет километра в час. Но постоянно се натъкваха на военни конвои и транспортни камиони, по едно време дори срещнаха и върволица от танкове, така че задачата на шофьора не бе никак лесна. Тъкмо навлязоха в Чизик в предградията на Лондон, когато беше обявена въздушна тревога, последвана от бомбардировки, сетне тревогата бе отменена, но улиците бяха задръстени и те едва се добраха до Даунинг стрийт.

Макар да бе разполагал с цели шест часа, през които да умува защо ли го вика Чърчил, когато автомобилът спря пред номер десет 53 53 На Даунинг стрийт номер десет се намира лондонската резиденция на министър-председателя на Великобритания. — Б.пр. , Чарли бе толкова далеч от отговора на този въпрос, както и в казармата в Кардиф следобед.

Представи се на полицая от охраната, той погледна в тефтера и удари рязко с месинговото чукало, след което покани сержант Тръмпър във вестибюла. Чарли влизаше за пръв път в резиденцията и бе изумен колко малка е тя в сравнение например с жилището на Дафни на Итън Скуеър.

Застаряващият сержант бе посрещнат от момиче от Женската флотска спомагателна служба, което го заведе в нещо като преддверие.

— Министър-председателят има среща с американския посланик, господин Кенеди 54 54 Джоузеф Патрик Кенеди (1888 — 1969), американски финансист и дипломат, по време на Втората световна война посланик на САЩ във Великобритания, баща на президента Джон Кенеди. — Б.пр. — обясни то. — Но смята, че разговорът няма да продължи дълго.

— Благодаря ви — отвърна Чарли.

— Искате ли чай?

— Не — отказа той — бе прекалено притеснен, за да се налива с чай.

След като момичето затвори вратата, Чарли взе броя на „Лилипут“, оставен на масичката отстрани, и го разлисти, но дори и не опита да вникне в написаното.

Прегледа всички списания в купчинката — а тук, на Даунинг стрийт номер десет, те бяха по-стари и от списанията в чакалнята на зъболекаря му, сетне насочи вниманието си към картините по стената. Уелингтън 55 55 Артър Уелзли Уелингтън (1769 — 1852), английски генерал и политик, назначен от крал Джордж Четвърти за премиер-министър. Известен като победителя на Наполеон. — Б.пр. , Палмърстън и Дизраели 56 56 Бенджамин Дизраели (1804 — 1881), английски държавник и белетрист, министър-председател на Великобритания през 1867 и 1874 — 1880 г. — Б.пр. : лошо нарисувани портрети, които Беки не би предложила за продан в галерията на Челси Терас номер едно. Беки! Божичко, помисли Чарли, та тя дори не знаеше, че мъжът й е в Лондон. Погледна телефона върху страничната поставка, но си спомни, че надали може да звъни от резиденцията на министър-председателя. Притеснен до смърт, започна да кръстосва из помещението като пациент, който чака лекарят да му съобщи, че заболяването му е смъртоносно. Най-неочаквано вратата се отвори и момичето от Женската флотска служба отново дойде при него.

— Министър-председателят ще ви приеме сега, господин Тръмпър — обяви младата жена, после го поведе по тясно стълбище, на чиито стени бяха закачени сложени в рамки снимки на бивши премиер-министри.

Тъкмо стигна до портрета на Чембърлейн, когато видя, че стои на стълбищната площадка пред мъж, висок към метър седемдесет и пет, който се беше разкрачил, бе сложил ръце на хълбоците си и го гледаше предизвикателно.