Джефри Арчър - Търговецът

Първите няколко седмици цареше нещо като затишие пред буря. Чарли още не искаше да повярва, че Великобритания е във война, и това можеше да му бъде простено, ако не бяха мъжете в униформа, които все по-често се мяркаха по Челси Терас, и продажбите не бяха спаднали.

През това време за продан бе обявен само ресторантът. Чарли предложи на господин Скалини прилична цена, която той прие начаса, а после побърза да се върне в родната Флоренция. Извади по-голям късмет от други, които бяха изселени само защото носеха италианско или германско име. Чарли веднага затвори ресторанта, понеже не знаеше за какво да използва помещенията — през 1940 година на лондончани не им беше до заведения. След покупката на ресторанта само книжарницата и магазините, собственост на задругата на господин Рексол, оставаха в чужди ръце, но от ден на ден за всички ставаше все по-очевидно значението на пустеещите жилища, които се водеха на госпожа Трентам.

На седми септември 1940 година привидното затишие приключи: самолетите „Луфтвафе“ осъществиха първото голямо нападение срещу столицата. След него лондончани започнаха да се изнасят масово в провинцията. Чарли все така упорито отказваше да се съобрази с новите обстоятелства и дори нареди по всички витрини да се наслагат табели „Магазините работят както обикновено“. Единствената отстъпка, която направи пред хер Хитлер, бе да премести спалнята си в сутерена и да смени пердетата с черни завеси.

Два месеца по-късно беше събуден посред нощ от дежурния полицай, който му съобщи, че на Челси Терас е паднала първата бомба. Както беше по халат и пантофи, Чарли измина на бегом целия път от Литъл Болтънс през Трегънтър Роуд, за да провери какви са щетите.

— Има ли загинали? — попита той, както тичаше.

— Поне ние не знаем да има — отвърна полицаят, който се опитваше да не изостава.

— Кой магазин е уцелен от бомбата?

— Нямам представа, господин Тръмпър. Знам само, че поне отдалеч Челси Терас като че ли гори от единия, та до другия край.

След като зави по Фулам Роуд, Чарли се изправи пред ярки пламъци и черни кълба дим, извисили се към небето. Бомбата беше паднала точно в средата на жилищните сгради, собственост на госпожа Трентам, и ги бе разрушила до основи. Витрините на три от магазините на Чарли също се бяха счупили, сериозно бе пострадал и покривът на магазина за шапки и шалове.

Когато пожарникарите най-сетне си тръгнаха, от жилищните сгради не беше останало нищо друго, освен сив, изкорубен от бомбата скелет, който тлееше насред улицата. Минаха няколко седмици и Чарли осъзна очевидното: госпожа Трентам изобщо нямаше намерение да разчиства купчината отломъци и развалини, щръкнала в средата на Челси Терас.

През май 1940 година Чърчил пое от Чембърлейн поста министър-председател и това вдъхна на Чарли малко повече надежди за бъдещето. Той дори спомена на Беки, че смятал отново да се запише доброволец.

— Поглеждал ли си се наскоро в огледалото? — прихна жена му.

— Знам, бързо ще вляза във форма — увери я Чарли и си глътна корема. — При всички положения им трябват хора не само за предната линия.

— Ще бъдеш много по-полезен, ако се грижиш за магазините и ги зареждаш добре.

— Арнолд може да го прави не по-зле от мен — възрази мъжът й. — Освен това е с цели петнайсет години по-възрастен от мен.

Но волю-неволю трябваше да признае, че Беки е права, когато Дафни намина да им съобщи, че Пърси се е върнал в своя полк.

— Слава богу, казали са му, че е прекалено стар, за да служи и този път в чужбина — довери им тя. — Накрая са го пратили в Министерството на войната.

На другия ден следобед, докато Чарли оглеждаше как върви ремонтът след поредната среднощна бомбардировка, Том Арнолд го предупреди, че задругата на Сид Рексол обмисляла да продаде останалите единайсет магазина, а също и самата кръчма „Мускетарят“.

— Няма да бързаме — отвърна Чарли. — След още една година той направо ще ни подари магазините.

— Нищо чудно обаче госпожа Трентам да ги купи на занижени цени.

— Не, няма да го направи, докато сме във война. При всички положения оная усойница е наясно, че съм с вързани ръце, докато насред Челси Терас зее кратер.

— Ах, да го вземат мътните! — възкликна Том, дочул воя на сирените. — Явно пак идват.

— Да, повече от очевидно е — съгласи се Чарли, след като погледна към небето. — Заведи продавачите в убежището. По-чевръсто де!

Изтича на улицата и видя как човек от Службата за противовъздушна отбрана минава с велосипед по средата на улицата и предупреждава колкото му глас държи, че всички трябва час по-скоро да се скрият в бомбоубежищата. Том Арнолд бе обучил управителите само за пет минути да затварят магазините и да отвеждат с факли всички продавачи и клиенти в приземията, където винаги държаха по малко храна. Покрай това Чарли се сещаше колко бързо са действали и по време на всеобщата стачка. Докато седяха в просторното хранилище под галерията на номер едно и чакаха бомбардировката да приключи, той огледа хората край себе си и си даде сметка, че мнозина от младежите вече са напуснали „Тръмпър“, за да се запишат доброволци в армията — от постоянните служители бяха останали едва две трети, повечето жени.