Джефри Арчър - Търговецът

Другата новина, която Чарли следеше по първите страници на вестниците, бе възходът на Адолф Хитлер в нацистка Германия. Така и не проумяваше защо министър-председателят — господин Чембърлейн, не прибегне до юмруците си и не му фрасне на тоя негодник едно хубаво кроше по носа.

— Защото Невил Чембърлейн не е уличен търговец от Ийст Енд — обясни Беки на мъжа си, докато закусваха. — Той е министър-председател.

— Толкова по-жалко! — възкликна Чарли. — Точно това ще му се случи на хер Хитлер, ако дръзне да си покаже носа в Уайтчапъл.

След като Чарли се прибра, Том Арнолд нямаше какво да му съобщава, макар че той веднага усети колко силно е подействало посещението в Щатите на председателя на управителния съвет, който през следващите дни непрекъснато даваше нареждания и подхвърляше идеи.

— В задругата на собственици на магазини — предупреди го Арнолд на заседанието в понеделник сутринта, след като Чарли спря да превъзнася за кой ли път американските добродетели, — обсъждат не на шега последиците от една война с Германия.

— Страхливци — отсече Чарли и седна зад писалището. — Германия няма да обяви война на никой от съюзниците на Великобритания — няма да посмее. Така де, сигурно още помнят как последния път им духнахме под опашките. Има ли нещо друго?

— На по-делнично равнище — отвърна Том от другата страна на писалището — Джак Слейд излезе в пенсия, а аз още не съм намерил подходящ управител на бижутерията.

— Пусни обяви по вестниците и ми води всички, които ти се струват подходящи. Друго?

— Търси те някой си господин Бен Шуберт.

— Той пък какво иска?

— Евреин е, бежанец от Германия, но отказа да съобщи по какъв повод иска да се срещне с теб.

— Ако отново се обади, му кажи да дойде.

— Той и сега седи в чакалнята пред кабинета ти.

— В чакалнята ли? — учуди се Чарли.

— Да. Идва всяка сутрин и седи, без да казва нищо.

— Не му ли обяснихте, че съм в Щатите?

— Да, обясних му — потвърди Том. — Но това сякаш изобщо не го притесни.

— Страданието — ето какво отличава нашето племе — пророни Чарли. — Покани го.

В кабинета влезе дребничък, сгърбен мъж с уморен вид, който надали бе много по-възрастен от Чарли и който зачака да го поканят да седне. Чарли стана и заведе посетителя при един от фотьойлите при камината, после го попита какво обича.

Господин Шуберт обясни доста подробно как е избягал от Хамбург заедно с жена си и двете си дъщери, след като повечето му приятели били откарани в концентрационни лагери, откъдето никой не се връщал жив.

Чарли слушаше мълком на какви страдания са подложили нацистите господин Шуберт. Бягството на човека и описанието на случващото се в Германия сякаш бяха взети от роман на Джон Бюкан 51 51 Джон Бюкан (1875 — 1940), шотландски белетрист и историк, губернатор на Канада през 1935 — 1940 г. — Б.пр. и бяха много по-ярки от вестникарските статии от последните месеци.

— С какво бих могъл да помогна? — попита Чарли, когато господин Шуберт приключи тъжния си разказ.

Бежанецът се усмихна за пръв път, при което се видяха два златни зъба. Вдигна куфарчето, което бе оставил отстрани на фотьойла, сложи го върху писалището на Чарли и после го отвори бавно. Чарли се взря прехласнат в най-красивите скъпоценни камъни, които някога бе виждал: диаманти и аметисти, някои в прелестен обков. Посетителят махна тънката преграда и отдолу се показаха още скъпоценни камъни: рубини, топази, диаманти, перли, нефрити, с които бе пълно дълбокото отделение на куфарчето.

— Това е само малка част от нещата, повечето се наложи да оставя в Германия. Наследил съм бижутерията от баща си и от дядо си. Сега съм принуден да продам всичко, което успях да измъкна, иначе семейството ми ще умре от глад.

— Значи сте били бижутер.

— Да, в продължение на двайсет и шест години — потвърди господин Шуберт. — От най-ранна възраст.

— И колко се надявате да вземете за това? — кимна Чарли към куфарчето.

— Три хиляди лири стерлинги — отговори без колебание господин Шуберт. — Камъните струват много повече, но вече нямам време и желание да се пазаря.

Чарли отвори чекмеджето отдясно, извади чекова книжка и написа „Изплатете на господин Шуберт три хиляди лири стерлинги“. Приплъзна чека по писалището.

— Но вие не проверихте дали са истински — изуми се посетителят.

— Не се налага — отвърна Чарли и стана от стола. — От днес сте новият управител на бижутерията, именно вие ще продадете камъните. Иначе казано, ще се наложи да ми давате обяснения, ако не успеете да ги продадете на цената, която сам сте определили. Щом си получите аванса, ще обсъдим и заплатата.