Джефри Арчър - Търговецът

— Тръмпър. Чарли Тръмпър.

Единият мъж стана от стола и излезе от стаята. На Чарли му се стори, че не са му повярвали. Покрай това се сети как навремето е разправял на Томи за първия си магазин. Непознатият, който продължаваше да седи срещу него, не изказа никакво мнение и двамата продължиха да мълчат, докато след няколко минути вратата се отвори рязко и в стаята влезе висок мъж, облечен в изискан тъмнокафяв костюм със златиста вратовръзка и кафяви обувки. Почти изтича към Чарли, протегнал ръце за прегръдка.

— Извинявайте, господин Тръмпър! — бяха първите му думи. — Не сме и подозирали, че сте в Ню Йорк, още по-малко при нас. Казвам се Джон Блумингдейл и това тук е моето магазинче. Подразбрах, че го разглеждате.

— Да, това правех — потвърди Чарли.

Още преди да е казал и дума повече, господин Блумингдейл добави:

— Би могло да се очаква. И аз огледах от край до край прочутите ви магазини на Челси Терас и заимствах някои идеи.

— От „Тръмпър“ ли? — изуми се Чарли.

— О, да. Не видяхте ли на витрината флага на страната ни: всеки от четирийсет и осемте щата е изобразен с различни цветя.

— Да, но… — подхвана Чарли.

— Ние с жена ми посетихме страната ви за сребърната сватба на краля и откраднахме от вас идеята. И така, драги ми господине, сега съм на вашите услуги.

Мъжете от охраната вече се усмихваха.

Вечерта Беки и Чарли отидоха на гости у семейство Блумингдейл в богаташката им къща на Шейсет и първа улица и Медисън и домакинът отговаря до среднощ на многобройните въпроси на Чарли.

На другия ден разведе из „магазинчето си“ своя гост, докато жена му запозна Беки с музея за изобразително изкуство „Метрополитън“ и с „Фрик“, като я обсипваше с въпроси за госпожа Симпсън, на които Беки така и не можа да отговори, защото преди да дойдат в Америка, не бе и чувала за нея.

Волю-неволю семейство Тръмпър трябваше да се сбогува с Блумингдейлови и да продължи с влак пътешествието си. В Чикаго си бяха запазили стая в хотел „Стивънс“. След като пристигнаха във ветровития град, разбраха, че ще бъдат настанени в апартамент и господин Джоузеф Фийлд от „Маршал Фийлд“ ги кани с кратко писмо на вечеря.

На другия ден те отидоха у семейство Фийлд в дома му на Лейк Шор Драйв. Чарли напомни на домакина рекламата, където той описва универсалния си магазин като най-големия в света, и го предупреди, че Челси Терас е с три и половина метра по-дълга.

— Но дали, господин Тръмпър, ще ви разрешат да вдигнете двайсет и един етажа?

— Двайсет и два — отвърна Чарли, макар и да нямаше представа колко ще му разрешат от общината.

На следващия ден той обогати все по-големите си познания за универсалните магазини, като разгледа отвътре „Маршал Фийлд“. Особено бе възхитен от това, че служителите работят много задружно: момичетата бяха облечени в зелени униформи по последна мода с „МФ“, извезано със сърмени конци върху яките, управителите на щандове бяха в сиви костюми, а етажните управители бяха издокарани в тъмносини сака с двуредно закопчаване.

— Така клиентите по-лесно откриват продавачите, особено ако магазинът е препълнен — обясни господин Фийлд.

Докато Чарли се запознаваше с работата в универсалния магазин, Беки прекара безброй часове в Чикагския институт по изобразително изкуство, където остана възхитена от произведенията на Уайът 49 49 Нюъл Конвърс Уайът (1882 — 1945), американски илюстратор и художник. — Б.пр. и Ремингтън 50 50 Фредерик Ремингтън (1861 — 1909), американски художник и скулптор. — Б.пр. — смяташе, че спокойно би могла да им организира изложби и в Лондон. Прибра се в Англия с образци от творчеството и на двамата художници — с едно маслено платно и със статуетка, които сложи в новозакупените куфари, но англичаните щяха да им се порадват много по-късно, защото, след като ги разопаковаха, Чарли отказа да се раздели с тях и ги остави в дома си.

В края на месеца и двамата бяха капнали от умора, но бяха сигурни в едно: искаше им се да посещават отново и отново Америка, макар и да се опасяваха, че няма да успеят да отвърнат по подобаващ начин на гостоприемството, ако семейство Фийлд или Блумингдейл решат да дойдат на Челси Терас. Джоузеф Фийлд помоли Чарли за дребна услуга, която той обеща да изпълни лично веднага щом се прибере в Лондон.

Мълвата, че кралят има любовна връзка с госпожа Симпсън, отразявана толкова подробно и шумно от американските вестници и списания, бе започнала да достига до ушите и на англичаните и Чарли се натъжи, когато накрая кралят се видя принуден да абдикира. Най-неочаквано отговорността падна върху неподготвените плещи на херцога на Йорк, коронясан като крал Джордж Шести.