Джефри Арчър - Търговецът

Всички се изправиха и взеха да скандират: „Хиляда деветстотин и четирийсета!“, после изръкопляскаха на новия председател на управителния съвет. Чарли седна, а диригентът вдигна пръчицата, за да покаже, че започват танците.

Подполковникът покани Беки на първия валс. Заведе я на празния дансинг.

— Помниш ли как за пръв път ме покани на танц? — попита Беки.

— То оставаше да не помня! — отвърна подполковникът. — И ако цитираме господин Харди, „това бе началото на поредната страхотна каша, в която се забърках“.

— Той е виновен — рече Беки, когато край тях мина Чарли, повел във вихрен танц Елизабет Хамилтън.

Подполковникът се усмихна.

— Само какво слово ще дръпнат, когато Чарли реши да се оттегли в заслужен отдих! — рече той натъжен на Беки. — И кой ли ще дръзне да заеме мястото му?

— Може би някоя жена?

През 1935 година всички в „Тръмпър“ се включиха в празненствата по случай сребърната сватба на крал Джордж Пети и на кралица Мери. По витрините на магазините бяха наслагани цветни плакати и снимки на кралското семейство, а Том Арнолд организира състезание за най-оригинална идея в чест на юбилея.

Чарли се зае с украсата на магазина на номер сто четирийсет и седем, който продължаваше да смята за своя най-свидна рожба, и с помощта на дъщерята на Боб Мейкинс, която беше първи курс в училището по изящни изкуства в Челси, се представи с изображение на краля и на кралицата, изработено от всички възможни плодове и зеленчуци, отглеждани в Британската империя.

Чарли поруменя, когато журито в състав подполковника и маркиз и маркиза Уилтшир присъдиха на магазина на номер сто четирийсет и седем втора награда — първата бе взета от цветарницата, която не можеше да насмогне да обслужи клиентите, грабещи като невидели цели букети от червени, бели и сини хризантеми, и която извоюва отличието с огромна карта на света, изрисувана изцяло от цветя. Британската империя бе изобразена с червени рози.

Чарли освободи за празника всички служители и в четири и половина сутринта поведе Беки и Даниъл към Мал 48 48 Улица в центъра на Лондон, води от Трафалгарския площад до Бъкингамския дворец. — Б.пр. , за да си запазят място, откъдето да видят как кралят и кралицата отиват на тържествената служба в катедрала „Сейнт Пол“.

Когато обаче излязоха на Мал, установиха, че хиляди хора са заели всеки квадратен сантиметър по тротоарите — кой със спален чувал, кой с одеяло, кой дори с палатка, някои закусваха или просто стояха на едно място.

Чакаха няколко часа, ала те отлетяха много бързо, понеже Чарли се сприятели с хора, дошли от всички кътчета на империята. Когато шествието най-сетне потегли, Даниъл направо онемя от възторг и загледа прехласнат войниците от Индия, Африка, Австралия, Канада и трийсет и шест други страни. Когато кралят и кралицата се зададоха с каляската, Чарли застана мирно и си свали шапката, нещо, което направи и когато под звуците на военната музика пред тях с маршова стъпка мина Кралският стрелкови полк. Щом полкът се скри, Чарли си помисли със завист, че Дафни и Пърси са поканени и на службата в „Сейнт Пол“.

След като кралят и кралицата се прибраха в Бъкингамския дворец, та, както Даниъл обясни на хората наоколо, да си изядат навреме обяда, семейство Тръмпър също пое към къщи. На връщане минаха по Челси Терас, където малчуганът забеляза на витрината в магазина на номер сто четирийсет и седем табела с надписа „Второ място“.

— Какво е това второ място, тате? — попита веднага Даниъл.

Майка му с удоволствие му обясни за конкурса.

— А ти на кое място си? — попита хлапето.

— На шестнайсето от общо двайсет и шест — отвърна Чарли. — И то само защото членовете на журито са й стари приятели.

След осем месеца кралят почина.

Чарли се надяваше, че след като Едуард Осми се е качил на престола, ще започне нова епоха, и си каза, че е крайно време да отиде на нещо като поклонение в Америка.

На следващото заседание на управителния съвет предупреди, че смята да замине.

— Има ли за какво да се безпокоя, докато отсъствам? — попита председателят на управителния съвет изпълнителния директор на дружеството.

— Все още не мога да намеря управител на бижутерията и две-три продавачки за магазина за дамско облекло — отвърна Арнолд. — Ако не броим това, всичко, общо взето, е мирно и кротко.

Убеден, че Том Арнолд и управителният съвет ще удържат положението, докато него го няма, Чарли реши, че наистина трябва да замине — беше прочел, че корабът „Куин Мери“ се готви за първото си пътуване, и запази каюта за двама.