Джефри Арчър - Търговецът

— Е, не е като първия ми магазин — казах аз на присъстващите. — Само за три седмици излязохме на печалба, господин председателю.

— Стига си злорадствал, Чарли Тръмпър — не забравяй, че не продавам картофи — сопна се жена ми.

— О, не го забравям — отвърнах аз и на двайсет и първи октомври 1926 година, в чест на шестгодишнината от сватбата ни, й подарих маслена картина на Ван Гог — „Хора, ядящи картофи“.

Господин Рийд от галерия „Льофевр“, личен приятел на художника, ме увери, че платното има почти същата стойност, както картината в музея „Рийкс“. Бях принуден да се съглася, макар че първоначалната цена ми се видя доста солена, но след кратък пазарлък взех платното за шестстотин гвинеи.

Доста време на фронта на госпожа Трентам като че ли всичко беше мирно и тихо. Това ме притесняваше, понеже бях сигурен, че онази вещица отново крои нещо. Обявяха ли някой магазин за продан, все очаквах и тя да почне да наддава, за да ми го отнеме. Ако някъде на Челси Терас възникнеха неприятности, винаги подозирах, че и тя има пръст. Беки беше съгласна с Дафни, че вече съм започнал да страдам от мания за преследване, когато Арнолд ми съобщи, че тъкмо си бил поръчал нещо в пивницата на Рексол, когато по телефона му се обадила госпожа Трентам, кръчмарят обаче отишъл в служебното помещение отзад и Арнолд не успял да чуе нищо съществено. След тази случка Беки волю-неволю призна, че времето очевидно не е притъпило желанието на госпожа Трентам да си отмъсти.

Някъде през март Джоан ни съобщи, че два дни бившата й господарка си е стягала багажа, после са я откарали в Саутхамптън, където тя се качила на пътнически параход за Австралия. След седмица Дафни дойде на вечеря у нас на Гилстън Роуд и го потвърди.

— Можем само да предполагаме, драги мои, че е отишла да навести онзи непрокопсаник, сина си.

— Доскоро разправяше под път и над път какви невероятни успехи жънел синът й, защо не разгласи и сега какво е намислила?

— Нямам представа — призна си Дафни.

— Как мислиш, възможно ли е Гай да възнамерява да се прибере в Англия? Все пак нещата се поуталожиха.

— Съмнявам се — сбърчи чело жената. — Ако смяташе да се връща, не майка му, а той щеше да се качи на кораба, но в обратна посока. При всички положения, ако чувствата на баща му изобщо имат някакво значение, след като се прибере в имението в Асхърст, Гай няма да бъде посрещнат като блудния син.

— Тук има нещо гнило — споделих аз с нея. — Би трябвало да съществува обяснение за тайнствеността, с която госпожа Трентам се е обградила напоследък.

Три месеца по-късно, през юни 1927 година, подполковникът ми показа в „Таймс“ некролога на Гай Трентам.

— Каква ужасна смърт! — възкликна той.

Дафни отиде на погребението в енорийската църква в Асхърст, защото, както обясни по-късно, искала да види с очите си как заравят ковчега, за да повярва наистина, че Гай Трентам вече не е сред живите.

След време Пърси сподели с мен как едва е удържал жена си да не почне и тя заедно с гробарите да хвърля пръст върху капака на ковчега. Дафни пък каза как се съмнявала, че именно това е причина за смъртта на Гай, макар и да не разполагала с доказателства за противното.

— Поне вече няма да ти мътят водата — бяха последните думи на Пърси по въпроса.

Аз се свъсих.

— Първо нека погребат и госпожа Трентам до сина й и чак тогава ще повярвам в това.

През 1929 година семейство Тръмпър се премести в по-голяма къща в Литъл Болтънс 47 47 Букв. „Малък Болтънс“ (англ.). — Б.пр. . Дафни ги увери, че макар кварталът да е „малък“, са направили стъпка в правилната посока. Сетне погледна Беки и добави:

— Но все още, драги, сте твърде далеч от Итън Скуеър.

По случай новото жилище Тръмпърови организираха празненство, което за Беки имаше двойно значение — на другия ден й предстоеше да получи степен „Магистър на хуманитарните науки“. Пърси се заяде, че й е трябвало доста време, докато напише дисертацията, посветена на голямата любов на живота й — Бернардино Луини, ала тя отвърна, че това били камъни в градината на съпруга й.

Чарли дори не опита да се защити — само наля на Пърси поредното бренди и отряза връхчето на пурата.

— Утре Хоскинс ще ни закара на церемонията, ще се видим там — оповести Дафни. — Ако поне този път бъдат тъй любезни да ни сложат на някой от първите трийсет реда.

Чарли се зарадва, че местата на Дафни и Пърси са точно зад тях — този път те бяха достатъчно близо до сцената, за да виждат добре церемонията.