Джефри Арчър - Търговецът

— Кои са тези? — попита Даниъл, когато на подиума излязоха четиринайсет достолепни възрастни господа, които бяха облечени в дълги черни роби с морави качулки и които седнаха по столовете.

— Ректорският съвет — обясни Беки на осемгодишния си син. — Именно те препоръчват кой да получи степен. Не задавай непрекъснато въпроси, Даниъл, хората наоколо ще се подразнят.

В този миг заместник-ректорът се изправи, за да прочете списъка с имената.

— Първо трябва да изчакаме да обяви кой получава бакалавърска степен и чак тогава ще стигне и до мен — рече Беки.

— Я не се надувай толкова, скъпа — усмихна се Дафни. — Някои от нас още помним как доскоро смяташе, че най-важният ден в живота ти е бил, когато си получила бакалавърска степен.

— Защо и татко си няма степен? — възкликна Даниъл и вдигна от пода програмата на майка си. — И той е умен като теб.

— Вярно е — съгласи се Беки. — Но за разлика от моя баща неговият не го е накарал да учи в училище.

Чарли се наведе към тях.

— Затова пък дядо му го е научил да продава плодове и зеленчуци, така че, докато е жив, да върши нещо полезно.

Даниъл замълча, за да осмисли двете противоположни мнения.

— Ако заместник-ректорът продължава със същото темпо, церемонията ще се проточи ужасно дълго — прошепна Беки след половин час, когато достолепният мъж бе достигнал едва до буквата „П“.

— Ще почакаме — отвърна ведро Дафни. — Ние с Пърси не бързаме, има много време до начало на надбягванията на хиподрума „Гудуд“.

— Виж, виж, мамо! — ахна Даниъл. — Открих в списъка още един Арнолд, още един Мур и още един Тръмпър.

— Тези имена се срещат доста често — отвърна Беки и докато наместваше момченцето пред себе си, не си направи труда да надзърне в списъка.

— Как ли изглежда, мамо? — не мирясваше Даниъл. — Всички Тръмпърови ли си приличат?

— Не, глупчо, срещат се в най-различни форми и размери.

— Но и малкото му име започва със същата буква, както на татко — допълни хлапето доста високо и хората, насядали три реда пред тях, се почувстваха участници в разговора.

— Шшшт! — спря го Беки, понеже двама-трима се обърнаха и ги изгледаха.

— Чарлс Джордж Тръмпър, бакалавър на математическите науки — обяви заместник-ректорът.

— И дори прилича на баща ти — подметна Чарли, после се изправи и отиде да си получи дипломата.

Всички заръкопляскаха още по-силно, щом научиха на колко години е новоизпеченият бакалавър. Беки зяпна невярващо, Пърси се зае да си бърше очилата, по нищо не личеше Дафни да е изненадана.

— Откога знаеш? — попита през стиснати зъби Беки.

— В деня, след като ти получи бакалавърската степен, Чарли се записа в колежа „Бъркбек“.

— Но кога е намирал време?

— Трябваха му осем години. Всеки ден, докато ти спеше сладко-сладко, той ставаше и учеше.

В края на втората година предвижданията на Беки за постъпленията от галерията на номер едно звучаха малко по-оптимистично. Месеците обаче минаваха, а дълговете си оставаха все тъй големи. Чак през третия месец на третата година Беки започна да намалява с малко главницата.

Тя се оплака пред управителния съвет, че макар и изпълнителният директор да помага с оборота, той не допринася с нищо за печалбата, защото вечно решава, че непременно трябва да откупи търсените експонати, и то на цена, която не включва търговската отстъпка.

— Затова пък, госпожо Тръмпър, създаваме много ценна сбирка от произведения на изкуството — напомни й веднъж той.

— Освен това пестите от данъците и правите разумни вложения — изтъкна и Хадлоу. — По-нататък нищо чудно да използваме колекцията като банкова гаранция.

— Дори да е така, господин председателю, сега-засега това не допринася особено за подобряването на финансовия ми отчет. Изпълнителният директор ми взима най-продаваемата стока, на всичкото отгоре е разчел кода, с който работим по време на търговете, и винаги знае каква е предварително определената цена.

— Говориш така, сякаш не си част от търговското дружество — укори я усмихнат Чарли и добави: — Макар че, да ви призная, вероятно щеше да ни излезе много по-евтино, ако те бяхме оставили в „Сотби“.

— Да не се вписва в протокола — уточни свъсен председателят на управителния съвет. — Между другото, какъв е този код на търговете?

— Няколко букви, взети от една или повече думи и съответстващи на числа, например „Чарли“ ще изглежда като Ч — 1, А — 2, Р — 3 и така нататък, а ако някоя буква се повтаря, я пропускаме. И така, ако се досетиш за двете думи, които заместваме с цифри, и се добереш до вътрешния каталог, ще разбереш и каква приблизителна цена сме определили за всяка картина.