Джефри Арчър - Търговецът

В писмото, придружено с опис на инвентара и на стоката в галерията, от фирмата за недвижими имоти питаха госпожа Трентам дали желае те да я представляват на търга, който господин Фодъргил, сегашният собственик, възнамерявал да проведе сам.

Тя отговори още същия ден, като благодари и обясни, че предпочита сама да се яви на търга и да наддава за имота, съобщи им, че ще бъде признателна, ако от фирмата й пратят приблизителна оценка на галерията.

Отговорът на „Савил“ съдържаше доста „ако“ и „но“, тъй като според посредниците имотът бил твърде особен. Освен това те изтъкваха, че нямат необходимата подготовка, за да направят оценка на наличната стока в галерията. Все пак посочваха, че най-високата цена вероятно се движи в рамките на четири хиляди лири стерлинги.

През следващите няколко седмици госпожа Трентам можеше да бъде видяна да седи на задните редове в „Кристи“ и да наблюдава мълчаливо различните търгове. Нито веднъж не кимна и не вдигна ръка. Искаше да бъде сигурна, че когато дойде време и тя да наддава, ще познава достатъчно добре реда и изискванията.

Сутринта, за когато бе насрочен търгът на галерията, намираща се на Челси Терас номер едно, госпожа Трентам влезе в сградата, облечена в дълга червена рокля, която се стелеше по пода, и двайсетина минути преди началото на наддаването се разположи на третия ред. Постоянно шареше с поглед и не изпускаше от очи хората, които влизаха в залата и сядаха. Господин Рексол се появи няколко минути след нея и се намести насред първия ред. Беше мрачен, но преизпълнен с решимост. Изглеждаше точно както го бе описал и господин Харис: беше на четирийсет и пет-шест години, бе едър и плешивеещ. Беше толкова пълен, че изглеждаше значително по-стар. Беше мургав и наведеше ли глава, му се появяваха още няколко гуши. Именно тогава госпожа Трентам реши, че ако случайно не се сдобие със сградата на Челси Терас номер едно, една среща с господин Рексол ще й бъде само от полза.

Точно в десет без десет подполковник Хамилтън се появи заедно с двамата си колеги и седна точно зад госпожа Трентам. Тя го погледна, той обаче се направи, че не я забелязва. Търгът щеше да започне само след десет минути, а от госпожа и господин Тръмпър нямаше и следа.

От „Савил“ бяха предупредили госпожа Трентам, че не е изключено Тръмпър да прати да го представлява друг, но след всичко, което бе събрала през годините за него, тя не можеше да повярва, че той ще повери на друг наддаването. И не остана разочарована: точно когато часовникът зад катедрата показа десет без пет, в залата нахълта и Тръмпър. Беше няколко години по-възрастен, отколкото по времето, когато бе правена снимката в ръцете на госпожа Трентам, тя обаче не се усъмни и за миг, че това е именно той. Беше облечен в добре скроен костюм по последната мода, благодарение на който не личеше особено, че вече има проблеми с теглото. Усмивката рядко напускаше лицето му, макар че госпожа Трентам възнамеряваше в скоро време тя да помръкне. Тръмпър се държеше така, сякаш искаше всички да видят, че е дошъл: ръкува се и побъбри с мнозина, преди да седне на запазеното място точно до пътеката, няколко реда зад госпожа Трентам. Тя поизвърна стола, та да вижда и Тръмпър, и човека, който щеше да провежда търга, без да й се налага постоянно да гледа назад.

Най-неочаквано господин Тръмпър стана и се запъти към дъното на залата, колкото да вземе от масичката при входа един каталог и после да се върне отново на мястото си до пътеката. Госпожа Трентам веднага заподозря, че това изпълнение не е случайно. Тя огледа един по един редовете и макар да не видя нищо особено, това не разсея тревогата й.

Залата вече бе пълна, когато господин Фодъргил се качи на подиума с катедрата. Въпреки че бяха заети почти всички места, госпожа Трентам пак не откри сред присъстващите госпожа Тръмпър.

Още от мига, когато Фодъргил обяви първата сума, търгът не протече така, както госпожа Трентам беше очаквала и предвиждала. Честите й посещения от последния месец в „Кристи“ изобщо не я бяха подготвили: само след шест минути господин Фодъргил оповести:

— Имотът е продаден на госпожа Трентам за дванайсет хиляди лири стерлинги.

Тя беше бясна, че се е хванала да участва в такъв театър, макар и да бе спечелила магазина за произведения на изкуството и да беше нанесла съкрушителен удар на Ребека Тръмпър. Това обаче й бе струвало доста скъпо и сега госпожа Трентам дори не беше сигурна дали разполага с достатъчно пари, за да плати сумата, с която се е обвързала.