Джефри Арчър - Търговецът

— Седемдесет и един.

— И колко според теб смятат да стачкуват?

— Петима-шестима, най-много десетима, при това само онези, които членуват в профсъюза на търговските работници. Някои от служителите ни обаче вероятно няма да успеят да дойдат на работа заради стачката в градския транспорт.

— До довечера ми дай имената на всички, които не са сигурни, през седмицата ще поговоря с всекиго поотделно. Така поне ще убедя един-двама, че имат бъдеще в търговското дружество.

— Какво бъдеще, ако стачките продължат?

— Кога най-после ще проумееш, Том, че каквото и да се случи, то не може да повлияе на „Тръмпър“?

— Сид Рексол мисли…

— Той не може да мисли.

— Та той мисли, че през следващия месец за продан ще бъдат обявени най-малко три магазина, а ако избухне всеобща стачка, броят им може да бъде много по-голям. Миньорите убеждават хората…

— Когото и да убеждават, не могат да убедят Чарли Тръмпър — прекъснах го аз. — Уведоми ме веднага щом чуеш, че някой е решил да продава, защото аз и досега купувам.

— Когато всички останали продават!

— Точно тогава трябва да купуваш — отвърнах аз. — Човек трябва да се качва на трамвая именно когато останалите слизат от него. И така, дай ми имената, Том. Междувременно ще отскоча до банката — рекох накрая и се отправих към Найтсбридж.

В тихата си нова кантора на Бромптън Роуд Хадлоу ми съобщи, че в сметката на „Тръмпър“ има малко над дванайсет хиляди лири стерлинги — според него предостатъчно, за да се справим, ако случайно избухне всеобща стачка.

— И вие ли! — възкликнах отчаян аз. — Никога няма да избухне стачка. А и да избухне, ще продължи ден до пладне.

— Като последната война ли? — попита Хадлоу и ме погледна над полумесечинките на очилата си. — По природа съм си предпазлив, господин Тръмпър…

— А аз не съм предпазлив — прекъснах го. — Затова се пригответе да видите как тези пари ще влязат в употреба.

— Вече съм заделил близо половината сума, в случай че госпожа Тръмпър се пребори за Челси Терас номер едно — напомни ми той. — Остават й още… — Банкерът погледна календара върху стената. — Още трийсет и два дни.

— Предполагам, че чак до края ще ни държат в напрежение.

— Ако пазарът се срине, вероятно е по-разумно да не рискуваме всичко. Не смятате ли, господин Тръмпър?

— Не, не смятам, но именно заради това… — подхванах аз, ала овреме се овладях.

— Така е, така е — рече Хадлоу, от което се смутих още повече. — Именно заради това в миналото съм ви подкрепял безусловно — допълни той великодушно.

Трябва да призная, че от ден на ден всеобщата стачка изглеждаше все по-вероятна. Несигурността и липсата на увереност в бъдещето доведоха до това, че собствениците един по един започнаха да обявяват магазините за продан.

Купих първите два изключително изгодно, при условие че се разплатя веднага, и благодарение на бързината, с която Краудър изготви книжата, а Хадлоу отпусна парите, успях да добавя към имотите си и магазина за обувки, а сетне и аптеката.

Когато най-сетне, на четвърти май 1926 година, всеобщата стачка все пак започна, ние с подполковника излязохме на улицата още по изгрев-слънце. Тръгнахме от север на юг, за да проверим един по един магазините. Всички от задругата на Сид Рексол вече бяха заковали с дъски витрините на своите магазини, което поне за мен бе равнозначно на капитулация пред стачниците. Въпреки това подкрепих подполковника, когато той предложи да „бъдем готови за бързи действия“: след като дам знак на Том Арнолд, той да има грижата за три минути всички тринайсет магазина да бъдат залостени. Предната събота бях наблюдавал как за радост на минувачите Том провежда няколко, както ги нарече той, „сухи тренировки“.

Макар че първата сутрин на стачката времето беше хубаво и по улиците бе пълно с народ, единствената отстъпка, която направих пред обстоятелствата, бе да махна изложената стока от тротоарите пред магазините на номер сто четирийсет и седем и сто трийсет и едно.

В осем часа Том Арнолд ми докладва, че от продавачите на работа не се били явили само петима въпреки невижданите задръствания, заради които градският транспорт се движеше с няколко часа закъснение. Един от отсъстващите всъщност бил болен.

Докато се разхождахме с подполковника напред-назад по Челси Терас, се случваше да ни изкрещят и някоя обида, аз обаче не усещах във въздуха да витае насилие и като теглим чертата, повечето хора бяха учудващо ведри. Няколко хлапета дори започнаха да ритат топка по улицата.