Джефри Арчър - Търговецът

Госпожа Трентам извади от чекмеджето лист хартия и нахвърли върху него списък. Знаеше прекрасно, че след като синът й напусне довечера Честър Скуеър, тя вероятно няма да го види скоро. След четирийсет минути погледна какво е написала:

50 лири стерлинги (в брой)

Сидни

Макс Харис

шинел

5000 лири стерлинги (чек)

„Бентли“

картина

квартален полицейски участък

Мислите й бяха прекъснати от Гай, който, след като се върна в дневната, приличаше малко повече на сина, когото госпожа Трентам помнеше. Намачканата униформа бе заменена с куртка и брич, лицето, макар и възбледо, бе гладко избръснато. Майка му сгъна листа хартия — вече бе решила какво точно трябва да се направи.

— А сега седни и ме слушай внимателно — подкани тя.

Гай Трентам излезе от къщата на Честър Скуеър малко след девет, около час преди баща му да се върне от Камарата на общините. Разполагаше с петдесет и три лири стерлинги в брой, както и с чек за пет хиляди лири, старателно прибран във вътрешния джоб. Беше обещал да пише на баща си веднага щом пристигне в Сидни и да му обясни защо е заминал направо за Австралия. Майка му се бе зарекла, че докато него го няма, ще стори всичко по силите си, за да изчисти петното върху доброто име на своя син, така че някой ден той да се върне в Англия и напълно оневинен, да заеме полагащото му се място като глава на семейството.

Оная вечер само двама от слугите бяха видели капитан Трентам — господарката им нареди да не споменават на никого, че той е идвал, особено на съпруга й, в противен случай ще бъдат уволнени.

Последното, което госпожа Трентам трябваше да направи оная вечер, преди мъжът й да се е прибрал, бе да звънне по телефона в кварталния полицейски участък. Оплакването за кражбата бе прието от някой си полицай Ригли.

През седмиците, докато чакаше да получи писмо от сина си, госпожа Трентам не седеше със скръстени ръце. В деня, след като Гай отплава за Австралия, тя направи едно от редовните си посещения в хотел „Сейнт Агнес“ — отиде с увития наново пакет под мишница и го връчи на господин Харис, после му даде най-подробни напътствия.

Два дни по-късно детективът потвърди, че портретът на Богородица и Младенеца е оставен в заложна къща „Бентли“, но няма да бъде продаван в продължение най-малко на пет години, когато залогът изтичаше. Харис връчи на клиентката си снимка на картината и квитанцията. Тя прибра снимката в дамската си чанта, но не си направи труда да попита детектива какво е станало с петте лири стерлинги, които са му дали за картината.

— Браво на вас — похвали го тя и остави чантата отстрани на стола. — Справяте се чудесно.

— Искате ли да насоча когото трябва в Скотланд Ярд към заложна къща „Бентли“? — попита Харис.

— В никакъв случай — рече госпожа Трентам. — Възлагам ви да проведете малко разследване за картината, преди да я е видял някой друг, а после, ако сведенията ми се окажат верни, платното ще бъде обявено за продан в „Сотби“.

— Добро утро, уважаема госпожо. Извинявайте, че ви безпокоя — рече полицаят, когото Гибсън представи като инспектор Ричардс.

— Не се притеснявайте — отвърна госпожа Трентам.

— Всъщност се надявах да видя не вас, госпожо Трентам, а синът ви капитан Гай Трентам — обясни инспекторът.

— В такъв случай ви чака дълъг път, инспекторе.

— Не ви разбрах, драга ми госпожо.

— Синът ми — натърти домакинята — защитава интересите на семейството в Австралия, където е съдружник в голяма фирма за продажба на едър рогат добитък.

Ричардс не успя да прикрие изненадата си.

— И откога е там, уважаема госпожо?

— От доста време, инспекторе.

— По-точно?

— Капитан Трентам напусна Англия през февруари 1920 година и замина за Индия, за да изпълни дълга си към своя полк. Вероятно знаете, че за втората битка при Марна беше удостоен с Военен кръст. — Тя кимна към полицата над камината. Инспекторът наистина бе възхитен. — Той, разбира се, не е смятал никога да се посвещава на въоръжените сили — продължи домакинята, — тъй като открай време възнамерявахме да прекара известно време в колониите, а после да се върне и да поеме имотите ни в Бъркшир.

— А идвал ли си е в Англия, преди да поеме задълженията си в Австралия?

— За съжаление не, инспекторе — отвърна госпожа Трентам. — Веднага след като напусна полка, замина направо за Австралия. Съпругът ми, който, както със сигурност знаете, е депутат от Западен Бъркшир, ще потвърди точните дати.