Джефри Арчър - Търговецът

— Надали се налага да го притесняваме, уважаема госпожо.

— А бихте ли ми казали защо изобщо търсите сина ми?

— Провеждаме разследване за кражбата на една картина в Челси.

Госпожа Трентам не каза нищо, затова детективът продължи:

— В квартала е бил забелязан човек, който отговаря на описанието на сина ви и е бил облечен в износен шинел. Надявахме се да ни помогнете в издирването.

— Кога е извършено престъплението?

— Миналия септември, уважаема госпожо, но тъй като картината и досега не е намерена, още разследваме случая…

Понавела глава, домакинята слушаше много внимателно.

— Доколкото разбрах обаче, собственикът на картината е решил да оттегли обвинението, ето защо в скоро време вероятно ще го минем към дело. Това вашият син ли е? — попита инспекторът и посочи снимката на Гай в парадна униформа върху страничната масичка.

— Да, той е, инспекторе.

— Не отговаря на описанието, което ни дадоха — отбеляза полицаят доста озадачен. — При всички положения, както подчертахте, по това време той очевидно е бил в Австралия. Желязно алиби.

Ричардс се усмихна мазно-мазно, ала изражението върху лицето на госпожа Трентам не се промени.

— Нали не намеквате, че синът ми е замесен по един или друг начин в кражбата? — попита тя хладно.

— Разбира се, че не, уважаема госпожо. Просто се натъкнахме на шинел, за който от шивашко ателие „Гийвс“ на Савил Роу потвърдиха, че са ушили на капитан Трентам. Носеше го възрастен войник, който…

— Значи сте намерили крадеца! — отсече презрително госпожа Трентам.

— Не бих казал, уважаема госпожо. Въпросният господин е само с един крак.

Домакинята отново не се размекна.

— В такъв случай ви предлагам да се обадите в полицейския участък на Челси — натърти тя. — Убедена съм, че те ще ви дадат повече подробности по случая.

— Но аз съм именно от полицейския участък в Челси! — възкликна още по-озадачен инспекторът.

Госпожа Трентам стана от канапето, отиде бавно при писалището, издърпа едно от чекмеджетата и извади лист хартия, който връчи на Ричардс. Той прочете написаното на него и се изчерви. Върна документа на госпожа Трентам.

— Извинявайте много, уважаема госпожо. Нямах представа, че сте се оплакали как същия ден шинелът е изчезнал. Веднага щом се върна в участъка, ще си поговоря с полицай Ригли, още е съвсем младичък. — Госпожа Трентам не прояви съпричастност към притесненията на инспектора. — Е, да не ви отнемам повече време — рече той. — Не ме изпращайте, тръгвам си.

Госпожа Трентам изчака да чуе как вратата се затваря след него, после вдигна телефонната слушалка и помоли да я свържат с един човек в Падингтън.

Поръча нещо на частния детектив и затвори.

Госпожа Трентам разбра, че Гай е пристигнал благополучно в Австралия, когато чрез банка в Сидни от „Кутс и сие“ 44 44 Голяма търговска банка, основана през 1643 г. — Б.пр. осребриха чека. След още месец и половина пристигна и обещаното писмо до баща му. Когато Джералд съобщи на жена си какво пише в него и обясни, че Гай се е хванал във фирма за продажба на едър рогат добитък, тя се престори на учудена от постъпката на сина си, твърде нетипична за него, съпругът й обаче не прояви особен интерес.

През следващите месеци от докладите на Харис се виждаше, че новоучреденото акционерно дружество на Тръмпър набира все по-голяма мощ, но госпожа Трентам се подсмихваше ехидно всеки път, сетеше ли се как за някакви си четири хиляди лири стерлинги е успяла да спре устремния му възход.

Тази усмивка се върна върху лицето й чак когато след време тя получи писмо от посредническа фирма „Савил“, откъдето й даваха възможност да стовари и върху Ребека Тръмпър същия съкрушителен удар, какъвто бе нанесла на Чарли Тръмпър, макар че този път това щеше да й струва малко по-скъпо. Госпожа Трентам провери с какви пари разполага в банката и доволна установи, че те са предостатъчно, за да осъществи набелязаната цел.

През годините от „Савил“ я бяха държали в течение какви магазини по Челси Терас са обявени за продан, тя обаче не се и опита да попречи на Трентам да ги купи, тъй като смяташе, че жилищните сгради, които притежава, са повече от достатъчни, за да осуетят дългосрочните му планове. Но когато й пратиха подробности за сградата на Челси Терас номер едно, госпожа Трентам веднага схвана, че този път обстоятелствата са съвсем различни. Магазинът не само беше ъглов и гледаше към Фулам Роуд, не само бе най-големият на улицата, но и в него се помещаваше утвърдена, макар и позападнала галерия, където произведенията на изкуството се продаваха на търг. Бе повече от очевидно, че госпожа Тръмпър се е готвила толкова години в колежа „Бедфорд“, а напоследък и в „Сотби“ именно с надеждата един ден да се сдобие с галерията.