Джефри Арчър - Търговецът

— А сега, след като успя да те принуди да напуснеш полка, няма с какво да докажеш, че лъже.

— Нямаше да имам, ако Тръмпър не бе допуснал глупава грешка, която може да го изобличи.

— Каква?

— Докато битката беше в разгара си — продължи Гай вече малко по-самоуверено, — се притекох на помощ на двамата мъже, за които ти говоря. Заварих ги да се крият в полуразрушена от обстрела църква. Реших да останем там, докато се мръкне, после да ги преведа до нашите окопи. Докато чакахме на камбанарията слънцето да залезе, Тръмпър помисли, че съм заспал, аз обаче го видях как се връща долу в църквата и взима от олтара великолепна картина с изображение на Богородица и Младенеца. Продължих да го наблюдавам и забелязах, че пъха картината във войнишката торба. Не му казах нищо, знаех, че това ще докаже неговото двуличие. Така де, по-късно можехме преспокойно да занесем картината обратно в църквата. Веднага щом се върнахме в тила, наредих торбата на Тръмпър да бъде претърсена, за да заповядам да го задържат за кражба. Но за моя изненада картината я нямаше.

— И сега как ще ти помогне всичко това?

— Картината се появи отново.

— Появила се е отново ли?

— Да — потвърди по-бодро Гай. — Дафни Харкорт-Браун ми спомена, че я е видяла върху стената на дневната у Тръмпър, и дори ми я описа най-подробно. Веднага разбрах, че това е същата картина с Богородица и Младенеца, която Тръмпър навремето открадна от църквата.

— Дори и да е така, докато платното е у него, не може да се направи почти нищо.

— Вече не е у него. Затова и съм се предрешил така.

— Престани да ми говориш с недомлъвки — скастри го майка му. — Обясни ми като хората, Гай.

— Днес сутринта отидох у Тръмпър и казах на икономката, че с господаря й сме воювали заедно на Западния фронт.

— Не си ли постъпил неразумно, Гай?

— Представих й се като Фаулър, като ефрейтор Денис Фаулър, и обясних, че от известно време се опитвам да се свържа с Чарли. Знаех, че не си е у дома, само преди няколко минути го бях видял, че влиза в един от магазините си на Челси Терас. Камериерката ме изгледа подозрително и помоли да съм почакал в антрето, а тя щяла да се качи и да каже на госпожа Тръмпър, че съм тук. Така разполагах с достатъчно време да се промъкна в дневната и да взема картината от мястото, където Дафни бе споменала, че я е видяла. Излязох от къщата още преди да са се досетили защо изобщо съм идвал.

— Сега обаче ще се оплачат в полицията, че картината е изчезнала, и теб ще те задържат.

— Изключено — успокои я Чарли, после вдигна от масата пакета и се зае да маха амбалажната хартия, в която беше увит. — Последното, което Тръмпър би допуснал, е полицията да се добере до това.

Той подаде на майка си малкото маслено платно. Тя се взря в картината.

— От тук нататък аз ще се занимавам с господин Тръмпър — каза госпожа Трентам без повече обяснения. Гай се усмихна за пръв път, откакто бе влязъл в къщата. — Сега обаче — продължи майка му — трябва да насочим вниманието си към по-важния въпрос — какво ще правиш в бъдеще. Още съм убедена, че мога да те уредя в Сити. Вече разговарях с…

— Няма да стане, мамо, знаеш го. Засега за мен няма бъдеще в Англия. Поне докато не бъде махнато позорното петно, което ми лепнаха. При всички положения не изгарям от желание да се размотавам из Лондон колкото да обяснявам на приятелките, с които играеш бридж, защо не съм с полка в Индия. Не, налага се да замина за чужбина, докато нещата се поуталожат.

— В такъв случай ми трябва малко време да помисля — отвърна майка му. — Ти се качи горе, вземи си вана и се обръсни, после се преоблечи в чисти дрехи. А аз ще реша какво да предприемем.

Веднага щом Гай излезе от помещението, госпожа Трентам се върна при писалището и заключи картината в долното ляво чекмедже. Прибра ключа в дамската си чанта и насочи вниманието си към по-неотложния въпрос: какво да направи, за да защити името на Трентам.

Докато гледаше през прозореца, в съзнанието й съзря план, който вероятно щеше да погълне доста от средствата й — и без това на изчерпване — въпреки това обаче щеше да й осигури малко време, през което тя да изобличи Тръмпър като крадец и лъжец и да докаже, че синът й е невинен.

Спомни си, че в касата в спалнята й има всичко на всичко петдесет лири стерлинги, но от двайсетте хиляди лири, които веднага след сватбата баща й беше внесъл в банката, й бяха останали цели шестнайсет хиляди. „В случай че възникнат непредвидени обстоятелства“, й беше казал пророчески той.