Джефри Арчър - Търговецът

— Аз давам четири хиляди — оповестих и затворих.

По-късно същия следобед посредниците потвърдиха, че вече съм собственица на трийсет и седемте жилища, разположени на Челси Терас, от номер двайсет и пет до номер деветдесет и девет. Увериха ме, че веднага ще уведомят представителя на Тръмпър коя е новата му съседка.

Един мразовит следобед на септември 1922 година, малко след като Гибсън бе вдигнал съдовете от следобедния чай, Гай Трентам се върна на Честър Скуеър номер деветнайсет. Майка му никога нямаше да забрави този случай, защото, когато синът й влезе в дневната, тя едва го позна. Госпожа Трентам тъкмо бе седнала да пише писмо, когато икономът оповести:

— Капитан Гай.

Тя се обърна и видя как синът й влиза в стаята и отива при камината, където застана разкрачен с гръб към жаравата. Впери изцъклени очи някъде пред себе си, но не каза нищо.

Госпожа Трентам бе благодарна, че този следобед съпругът й участва в прения в Камарата на общините и се очаква да се прибере чак след гласуването в десет вечерта.

Гай очевидно не се беше бръснал от няколко дни. Косата му плачеше за гребен, униформата, ушита само преди три години по поръчка в „Гийвс“ 43 43 Верига от магазини и ателиета за мъжко облекло, специализирана в направата на военни и морски униформи. — Б.пр. , бе направо неузнаваема. Опърпаният младеж продължи да стои разтреперан, с гръб към огъня, после по едно време се обърна към майка си. Чак сега госпожа Трентам забеляза, че синът й държи под мишница пакет, увит в амбалажна хартия.

Макар да не й беше студено, тя също потрепери. Продължи да седи зад писалището — не изпитваше желание да прегърне първородния си син и да наруши мълчанието.

— Какво ти казаха, мамо? — изрече накрая Гай с разтреперан, някак несигурен глас.

— Нищо съществено. — Тя го погледна изчакващо. — Казаха само, че си напуснал полка по своя воля и че ако не си го направил, са щели да те разжалват.

— Това поне е вярно — призна младежът. Най-сетне сложи пакета, който държеше, върху масата до него. — Но само защото се съюзиха срещу мен.

— Кои?

— Подполковник Хамилтън, Тръмпър и момичето.

— Хубава работа! Излиза, че макар и да му писах, полковник Форбс е повярвал на госпожица Салмън! — възкликна ледено госпожа Трентам.

— Да, повярва на нея. Подполковник Хамилтън и досега има много приятели в полка и някои само това и чакаха — да се хванат за обвиненията му, за да отстранят своя съперник.

Госпожа Трентам загледа как синът й пристъпва притеснено от крак на крак.

— Но аз смятах, че всичко вече е изяснено. Все пак актът за раждане…

— Да, всичко щеше да е ясно, ако актът беше подписан и от Чарли Тръмпър, и от момичето, лошото обаче е, че под него стои само един подпис — на госпожица Салмън. За капак подполковник Хамилтън я е посъветвал да ме съди за неизпълнено обещание и да посочи мен като баща на детето. Въпреки че съм напълно невинен, ако тя го беше направила, доброто име на полка щеше да пострада непоправимо. Затова реших, че нямам друг избор и трябва да постъпя като достоен мъж — да напусна. — Той допълни вече с повече горчилка в гласа: — И то само защото Тръмпър се е уплашил, че истината може да излезе наяве.

— За какво говориш, Гай?

Той не погледна майка си, само се дръпна от камината и отиде при шкафа с напитките, където си наля голямо уиски. Не се и докосна до сифона с газираната вода и отпи голяма глътка от уискито. Майка му продължи да мълчи — чакаше го да се доизкаже.

— След втората битка при Марна подполковник Хамилтън ми нареди да проведа разследване дали Тръмпър не се е държал като страхливец на бойното поле — рече Гай и се върна при камината. — Мнозина бяха на мнение, че той трябва да бъде изправен пред военен съд, ала единственият свидетел, редник Прескот, бе убит от заблудил се куршум само на няколко метра от нашите окопи. Като последния глупак се хванах да преведа Прескот и Тръмпър до нашите позиции и когато Прескот се свлече, покосен от куршума, се обърнах и видях върху лицето на Тръмпър злорада усмивка. Изсъска ми само: „Не ти провървя, капитане, сега вече нямаш свидетел“.

— Каза ли тогава на някого за случилото се?

Гай се върна при шкафа с напитките и си наля още една чаша.

— На кого да кажа? Прескот вече не беше жив, за да потвърди. Можех да направя ако не друго, то да се постарая редникът да бъде награден посмъртно с орден. Дори и с цената на това Тръмпър да се измъкне сух от водата. По-късно установих, че той отказал дори да потвърди моя разказ за случилото се на бойното поле, заради което насмалко да се размина с Военния кръст.