Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Само портрети ли рисувате? – попита той.

Цял Копенхаген знаеше, че е омъжена за Айнар Вегенер, и Грета имаше чувството, че заради това галеристът бе очаквал от нея причудливи пейзажи.

– Не мислите ли, че картините ви са прекалено... – той потърси подходяща дума, – екзалтирани?

Това преля чашата. Грета пламна от възмущение и роклята с ревери започна да я задушава. Прекалено екзалтирани? Че как може нещо да е прекалено екзалтирано? Тя дръпна папката си от ръцете на галериста и се обърна да си върви. Докато изкачваше стълбите до апартамента във Вдовичи дом, мокрото ѝ лице все още пламтеше.

Когато отвори вратата, видя на плетения стол да седи момиче, което в първия момент не разпозна. Момичето бе с лице към прозореца, с книга в ръка и Едвард IV в скута. Носеше синя рокля с бяла яка, а на врата ѝ висеше една от златните верижки на Грета. Непознатата – или я познаваше отнякъде? – ухаеше на мента и мляко.

На долния етаж морякът крещеше на жена си и всеки път, когато от дъските на пода долиташе думата "курва", вратът на момичето поруменяваше. След което руменината се отдръпваше.

– Luder! – не спираше да вика мъжът и руменината прииждаше и се отдръпваше от тила на момичето.

– Лили? – промълви най-накрая Грета.

– Книгата е прекрасна. – Лили ѝ показа историята на Калифорния, която бащата на Грета бе изпратил в колет заедно със захаросани лимони, шишенцата с портокалово масло и торбичка с евкалиптови семена, за да си прави парна баня на лицето.

– Не исках да те прекъсвам.

Лили прошепна нещо. Едвард IV изръмжа лениво и наостри уши. Входната врата все още стоеше отворена, а Грета не си бе съблякла палтото. Лили продължи да чете и Грета се вгледа в белия врат, обгърнат от плетената яка. Не знаеше какво очаква съпругът ѝ от нея. Каза си, че това е важно за Айнар и че ще го остави да поеме инициативата, макар да противоречеше на природата ѝ. Грета стоеше в антрето с ръка зад гърба, хванала дръжката на входната врата, докато Лили седеше тихо на стола, окъпана от светлина. Не обръщаше внимание на Грета, която се надяваше, че Лили ще стане и ще я повика при себе си. Но това не се случи и накрая Грета осъзна, че Лили иска да остане сама. Затова затвори вратата на апартамента след себе си и слезе по тъмните стълби на улицата, където срещна перачката и я отпрати.

Когато отново се прибра във Вдовичи дом, Айнар рисуваше, облечен с кариран панталон от туид, елек и риза с навити до лактите ръкави. Главата му изглеждаше малка над яката и възела на вратовръзката. Бузите му руменееха, а с малката си изваяна уста бе захапал дръжката на четката си.

– Получи се – каза той ведро. – Най-накрая успях да забъркам подходящия цвят за заснежената степ. Искаш ли да видиш?

Айнар рисуваше толкова малки пейзажи, че платната се побираха в дланите. Тази картина бе мрачна – блато по здрачаване през зимата; единствено тънка линия сивкав сняг разделяше рохкавата пръст и небето.

– Това блатото в Синия зъб ли е? – попита Грета. Напоследък пейзажите на Айнар започваха да я отегчават. Не разбираше как може да рисува все едно и също. Тази вечер щеше да довърши изгледа от степта и на сутринта да започне нов.

На масата имаше ръжен хляб. Айнар бе ходил на пазар, което бе нетипично за него. Имаше и кутия със замразени скариди, както и чиния с телешко месо. Купата с мариновани лукчета ѝ напомни за мънистата, които двамата с Карлайл нижеха на връв, когато той още куцаше тежко и не можеше да играе навън.

– Лили ли е идвала? – Трябваше да повдигне въпроса, защото знаеше, че Айнар няма да го направи.

– За около час. Може би по-малко. Не усещаш ли парфюма ѝ? – Той плакнеше четките в буркан с терпентин, побелял като разреденото мляко, което се продаваше в Дания след войната.

Грета не знаеше какво да каже; не знаеше и какво съпругът ѝ очаква от нея.

– Тя ще идва ли пак?

– Само ако си съгласна – отвърна Айнар през рамо.

Раменете му бяха тесни като на подрастващо момче и беше изключително слаб. Понякога Грета си мислеше, че може да го обгърне два пъти с ръцете си. Дясното му рамо потреперваше, докато миеше четките, и нещо я подтикна да застане зад него, дa го хване за лактите и да му прошепне да не мърда. Искаше да го остави сам да реши как да живее, но в същото време я изпълваше непреодолимо желание да го прегърне и да му каже как да постъпи с Лили. Двамата стояха в смрачаващия се мансарден апартамент във Вдовичи дом, Грета прегърнала скования Айнар. Накрая ѝ хрумна как да отговори: