Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

Лили се оказа още по-срамежлива от Айнар. Поне в началото. Свеждаше глава, когато говореше, а понякога онемяваше от притеснение. Дори при обикновен въпрос като: "Чу ли за пожара, изпепелил доковете на Гренландската търговска компания?", тя поглеждаше Грета безмълвно и извръщаше очи. Лили предпочиташе да пише бележки и да ги оставя из апартамента или да оставя картички, купени от сляпата жена пред железните порти на парка, в гардероба или на триножника на Грета.

Няма да познавам никого на бала. Сигурна ли си, че е уместно да ходя?

Не е честно да оставим Айнар вкъщи. Няма ли да се разсърди?

А на една бележка пишеше:

Струва ми се, че не съм достатъчно красива. Какво да правя?

Грета отговаряше на бележките и ги подпираше на купата с круши преди да излезе:

Вече е късно. Казах на всички, че ще дойдеш. Моля те, не се тревожи, мислят, че Лили е братовчедка на Айнар от Синия зъб. Няколко души дори ме попитаха дали имаш кавалер, но аз им казах, че няма да ти трябва. Не възразяваш, нали? Мисля, че не си готова, права ли съм?

Вечер Айнар и Грета излизаха с приятели в любимото си кафене край канала Нихавн. Понякога алкохолът го омайваше и той детински се хвалеше колко успешно е минала изложбата му.

Всички картини се продадоха! – заявяваше Айнар и напомняше на Грета за Карлайл, който се хвалеше на всеослушание за добра оценка по геометрия или за чудесен нов приятел.

Но приказките на Айнар смущаваха Грета, която се правеше на глуха винаги щом станеше въпрос за пари; какво да каже? Не можеше ли поне да се преструват, че парите са без значение? В тези случаи тя поглеждаше предупредително към Айнар над оглозганите мазни кости от сьомга в подноса на масата. Нe му бе казала за попечителския фонд, с който баща ѝ я бе изпратил в Дания, нито за парите, които ѝ превеждаха по банкова сметка след края на всяка беритба на портокали – не от егоизъм, а тъй като се притесняваше богатството да не я преобрази така, че и сама да не може да се познае. Един ден, за който сега съжаляваше, дори купи целия Вдовичи дом, но така и не събра смелост да каже на Айнар, който всеки месец неохотно отиваше в банката с чека за наема. Осъзнаваше, че е допуснала грешка, но беше късно да я поправи.

Когато Айнар се въодушевеше, той удряше с юмрук по ма- сата, тръсваше коса, а яката на ризата му се отваряше и разкриваше гладката му розова кожа. Той нямаше и грам тлъстина по тялото си освен по малките меки гърди. Грета го потупваше по китката, за да му напомни да не прекалява с аквавита – както някога правеше майка ѝ, когато Грета пиеше коктейл след коктейл в Ловния клуб. Но Айнар никога не схващаше намеците ѝ поднасяше чашата към устните и оглеждаше масата, сякаш търсеше одобрение.

Айнар бе мъж с необичайна физика. Тази мисъл минаваше на Грета, когато ризата му се отвореше още по-надолу и всички на масата виждаха гърдите му – все едно надничаха в пазвата на момиче, навлязло наскоро в пубертета. С лъскавата си коса и гладката като порцелан кожа, видът му често предизвикваше объркване. Беше толкова красив, че понякога стариците в парка на замъка "Розенборг" нарушаваха закона и късаха лалета от лехите, за да му ги поднесат. Устните му бяха по-розови от всички червила, които се предлагаха на третия етаж в универсалния магазин.

– Кажи им защо няма да ходиш на бала – подкани го Грета една вечер. Заради топлото време седяха на външна маса под светлината на фенер. По-рано в канала се бяха сблъскали две лодки и нощният въздух миришеше на керосин и нацепена дървесина.

– На бала ли? – попита Айнар и наклони глава.

– Грета каза, че братовчедка ти пристига от Ютланд – каза Хелене Олбек, секретарка в Гренландската търговска компания. Носеше тясна зелена рокля с ниска талия, а веднъж, когато беше пияна, хвана ръката на Айнар и я притисна в скута си. Айнар веднага я отблъсна и Грета, която видя случилото се през открехната кухненска врата, остана доволна.

– Братовчедка ми? – попита озадачено Айнар. Над горната му устна изби пот и той замлъкна онемял.

И друг път бе реагирал така. Грета споменаваше за Лили на приятели, дори на Анна, а Айнар сбърчваше лице, сякаш нямаше представа коя е Лили. Двамата с Грета никога не обсъждаха детинското му объркване: коя Лили? А, да, Лили. Братовчедка ми? Да, братовчедка ми Лили. На следващия ден историята се повтаряше. Сякаш само Грета знаеше общата им тайна, все едно тя заговорничеше зад гърба му. Помисли си дали най-накрая да не повдигне въпроса, но се отказа. Може би се страхуваше, че ще го съкруши. Или че ще го обиди. Но най-големият ѝ страх бе, че Лили ще изчезне завинаги и ще остави Грета сама във Вдовичи дом.