Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Какво сторих?

– Ще започна наново – рече Теди. В ателието целият му труд, стотиците вази и плочки, двете пещи и шкафът с поръчките избухнаха на хиляди парченца. Безполезното извинение преседна в гърлото на Грета. Сякаш се бе залепило за езика ѝ като кубче лед, което не искаше да се разтопи. В продължение на няколко минути не успя да издума нищо, докато покривът не се срути с лекота като пламтящ чаршаф.

– Стана неволно. – Чудеше се дали Теди ѝ вярва. Когато към тях се приближи репортер от "Американ Уийкли", затъкнал молив в колана си, Грета се запита дали изобщо някой в Пасадена ще ѝ повярва.

– Знам – не спираше да повтаря Теди. Той я хвана за ръка и ѝ даде знак да замълчи. Двамата гледаха как цялата фасада се срутва сред пламъците. Гледаха как пожарникарите размотават дългия маркуч. Стояха безмълвни, докато в гърлото на Теди не се надигна влажен хрип и той се разкашля зловещо.

КОГАТО АЙНАР Я ПОПИТА, Грета му разказа неща, които той не помнеше.

– Не помниш ли, че го помоли да се срещнете отново? – каза тя на сутринта.

Айнар си спомняше само част от предишната вечер. Когато Грета му каза, че на раздяла Лили се надигнала на пръсти и целунала Ханс, Айнар така се смути, че седна на терасата и близо час се взира смълчан навън. Струваше му се невъзможно. Имаше чувството, че изобщо не бе присъствал на вечерята.

– Ханс се зарадва да се запознае с Лили. А и говореше с такава топлота за Айнар. Няма търпение отново да се видите. Нищичко ли не помниш? – попита Грета, която бе спала неспокойно. Очите ѝ изглеждаха хлътнали. – Обеща му, че днес Лили пак ще се срещне с него.

– Не съм му обещавал аз, а Лили – отвърна той.

– Да. Лили обеща. Все забравям.

– Ако не ти е приятно тя да идва, защо не ми каза?

– Не, нямам нищо против, просто... Не знам какво да правя с нея. – Грета се обърна на дивана и започна да подръпва мидичките по китайския параван.

– Нищо не можеш да направиш. Не виждаш ли?

Айнар не разбираше защо Грета не може просто да остави Лили да идва и да си отива, без да се тревожи толкова. След като нямаше нищо против, защо се притесняваше? Защо не можеше да посреща Лили, когато тя идваше да позира, без да казва нищо? Защо не спираше да задава въпроси – да не говорим за погледите, които хвърляше, – когато Лили излизаше и се прибираше. Понякога само при мисълта, че Грета е от другата страна на вратата и чака Лили да се прибере, го изпълваше такъв гняв, че се потеше под мишниците.

Но Айнар осъзнаваше, че двамата с Лили се нуждаят от Грета.

Ханс имаше среща с Лили в четири часа пред казиното на крайбрежната алея до каменистия плаж. Грета рисуваше в хола. Айнар се опитваше да рисува във вестибюла с изглед към църквата "Сен Мишел", чиято червена фасада сутрин тънеше в сянка. През петнайсет минути Грета промърморваше "По дяволите" с точността на часовника над камината, който биеше на всеки четвърт час.

Айнар влезе в хола, където Грета стоеше облегната на един стол. По ръба на платното имаше петънца в няколко различни нюанса синьо. Скицникът в скута ѝ бе изцапан с въглен. Едвард IV лежеше сгушен в краката ѝ. Грета вдигна очи с лице, бяло като ризата на Айнар.

– Искам Лили да ми позира – каза тя.

– Лили ще дойде по-късно – отвърна Айнар. – Срещата ѝ с Ханс е чак в четири. Може би след това?

– Моля те, повикай я. – Грета отбягваше погледа му, а гласът ѝ бе по-тих от обикновено.

За момент Айнар понечи да се опълчи на жена си. Трябваше да довърши картината си. Беше решил да повика Лили следобед, за да може да рисува цяла сутрин и да излезе до пазара.

И без това напоследък рисуваше рядко. Но сега Грета искаше от него да бъде Лили. Искаше той да зареже картината си, за да може тя да довърши своята. Айнар обаче не бе съгласен. В момента не желаеше да е Лили. Грета се опитваше да го принуди.

– Не може ли да ти позира за час преди Ханс да дойде?

– Айнар, моля те.

Няколко от басмените рокли бяха окачени в гардероба на спалнята. Грета твърдеше, че са грозни и подходящи само за кърмачки, но Айнар харесваше семплата им кройка, подходяща за напълно обикновени жени. Прегледа закачалките, попипа колосаните якички. Роклята с божурите малко прозираше; другата с щампованите жаби бе твърде широка в бюста и имаше петна. Утрото беше топло и Айнар избърса потта на устната си с ръкав. Имаше чувството, че душата му е затворена в желязна клетка: сърцето му се опитваше да надникне между решетките, Лили се пробуждаше, потриваше хълбок в клетката на тялото му.