Дейвид Еберсхоф - Момичето от Дания

– Дали ще го изпуснат? – зачуди се Лили.

– Искаш ли хвърчило? – попита я Анна. – Утре ще ти купим.

– Как наричаха тази тераса? – рече Карлайл. – Балкона на Европа?

Мълчаха известно време, след което Карлайл каза:

– Ще отида да купя наденички от дребния човек с количката. Гладна ли си, Лили? Искаш ли нещо?

Лили не бе гладна; вече не хапваше почти нищо и Карлайл го знаеше. Опита се да отвърне "Не, благодаря", но не успя да изрече думите.

– Имаш ли нещо против, да те оставим тук, докато намерим количката? – попита Анна. – Няма да се бавим повече от две минутки.

Лили кимна и стъпките на Карлайл и Анна се отдалечиха с хрущене по чакъла. Лили затвори очи. Това е балконът на целия свят, помисли си тя. На моя свят. Слънцето галеше клепачите. Двойката на съседната пейка хрупаше бонбони. Водата се плискаше по корпуса на корабче. Издрънча трамвай, камбаната на катедралата заби. И поне веднъж Лили спря да мисли за обгърнатото в мъгла раздвоено минало и за изпълненото с възможности бъдеще. Нямаше значение коя е била и в кого се бе превърнала. Тя беше госпожица Лили Елбе. Момиче от Дания в Дрезден. Млада жена, излязла на разходка с приятели. Млада жена, чиято най-близка приятелка бе заминала за Калифорния и я бе оставила сама. Помисли за всеки от тях – Хенрик, Анна, Карлайл, Ханс, Грета. Всеки от тях бе допринесъл за раждането на Лили Елбе. Сега разбра какво бе имала предвид Грета: с останалото Лили трябваше да се справи сама.

Отвори очи и видя, че Карлайл и Анна още не са се върнали. Не се разтревожи, щяха да се върнат, а тя да ги чака тук в количката. Момчетата на отсрещния бряг тичаха и сочеха към небето. Хвърчилото им летеше над върбите, издигаше се все по-нагоре, по-високо от моста. Летеше над Елба, бял ромб, устремен към слънцето, който опъваше въжето в ръцете на момчетата. Но след миг въженцето се скъса и хвърчилото отлетя. На Лили ѝ се стори, че вятърът донесе виковете на момчетата, но това бе невъзможно; намираха се твърде далеч. Чу обаче друг приглушен вик; откъде ли дойде? Момчетата скачаха по тревата. Детето, което държеше макарата, получи плесник от другарчетата си. А над тях хвърчилото трептеше на вятъра, носеше се като прилеп албинос, като призрак, издигаше се, спускаше се, летеше над Елба, летеше към нея.

ТОЗИ РОМАН Е ОТЧАСТИ ВДЪХНОВЕН от историята на Айнар Вегенер и съпругата му. Написах романа, тъй като бях заинтригуван от отношенията между двама души с толкова необичаен брачен живот. На тези страници ще откриете действителни факти за трансформацията на Айнар, но самата история, местата и времето, по което се развиват събитията, както и чувствата и мислите на героите, са плод на въображението ми. В началото на 1931 г. когато се разчула новината, че мъж е сменил пола си, забележителната история на Айнар Вегенер била отразена във вестници по целия свят. (Интересно е, че самата Лили Елбе е изпратила историята на пресата. Освен това тя също е писала статии за себе си и е съставила собствения си некролог под псевдоним.) Голяма част от тези статии ми помогнаха много, докато пишех книгата, особено статиите в Politiken и други датски вестници. Друг незаменим източник на информация бяха дневниците и кореспонденцията на Лили Елбе, редактирни и публикувани от Нилс Хойер в книгата "От мъж в жена". Дневниците и писмата съдържат основни факти за трансформацията на Айнар, особено първата поява на Лили в ателието му, загадъчното кървене и влошаването на здравето му, както и за пътуването му до Дрезден и престоя му в Общинската женска клиника. За пасажите в романа, които описват тези събития, съм дълбоко признателен на Хойер и неговия сборник. Въпреки това съм променил толкова много елементи от историята на Айнар Вегенер, че героите в книгата ми са изцяло плод на художествена измислица. Читателите трябва да знаят, че този роман не е точна биографична справка за Айнар Вегенер, както и че всички останали герои нямат никаква връзка с действителни лица от настоящето или миналото.

МНОГО ХОРА ДОПРИНЕСОХА за издаването на тази книга и бих искал да благодаря на всички тях за помощта.

Благодаря на първите си читатели: Майкъл Лоуентал, Лей Бутала, Дженифър Маршал, Мичел Уотърс, Чък Адамс. Благодаря на бившите си и настоящи колеги в "Рандъм Хаус", които не се уплашиха от писателя в редиците си: Ан Годоф, Алберто Витале, Брус Хари, Джой Деменил, Леа Уидърспуун, Кати Хемйнг, Саша Алпер, Бенджамин Дрейър, Кортни Ходел. Благодаря и на екипа на "Вайкинг": Джонатан Бърнам, който редактира първите чернови, на неуморната редакторка Барбара Гросман, на Айван Хелд, Хал Фесенден, Лий Бътлър, Джим Герати, Пол Словак, Гретхен Кос, Аманда Патън, Пол Бъкли и на Алекс Гиганте за правните съвети; за усърдната работа върху изданието благодаря на Лин Голдбърг и Марк Фортиър, За любезната помощ в Копенхаген благодаря на Лизелоте Нелсон, Сузане Андерсен, Мете Палудан, на прекрасните ми преводачи Кирстен Нилсен, Луис Сориа и Петер Хееринг. За помощта със събитията, развиващи се в Германия, и за помощта му при издаването благодаря на Георг Ройхлайн. Благодаря и на Бил Контарди, Ерик Прайс, Тод Сигал и Стивън Морисън, които с бащинска грижа следяха как върви романът.