Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Не. — Биби отдръпна ръката си. — Това се опитвам да ти кажа. Не беше.

Стиви впи озадачен поглед в лицето й.

— Не разбирам.

— Убих го, Стив. Подмамих го в леглото, вързах го, а после отнех живота му. Всичко беше планирано, умишлено; умъртвих го най-хладнокръвно. — Преглътна горчиво. — Съзнателно го пратих в гроба.

Лори

Какатра привличаше окото като скъпоценен камък насред лазурния океан. Разположен на километри от сушата, островът изглеждаше земен и в същото време някак вълшебен, сякаш трик на светлината или пръчицата на магьосник разкриваха пред захласнатия поглед величествена, божествена тайна.

Самотна фигура стърчеше в очакване, когато хеликоптерът кацна в южната част на острова. Мъжът дори не потрепна при наближаването на фурията, завихрена от витлата. Стоеше с ръце в джобовете, облечен в графитеносива риза, свободно натъпкана в панталона му.

Ушите на Лори бучеха от шумните двигатели. Хеликоптерът се беше спускал рязко и друсал, захождайки откъм скалистия бряг, и я обля огромно облекчение, когато най-накрая кацна на твърда земя. Служител на комплекса в яркожълто сако дотича да отвори вратите и да й напомни на висок глас да придържа ръцете към тялото си. Махна на мъжа, застанал извън периметъра на витлата.

Силната слънчева светлина придаваше на обкръжението й свръхреалистичен вид. Отблизо ирисите на Жан сребрееха, поглъщайки зениците.

— Забавно беше, нали? — Пое багажа й галантно и го метна на рамото си. — Някога пилотирах хеликоптери. Напоследък не ми се удава възможност.

— Нямаше нужда.

— Знам.

— Май много неща знаеш.

За пръв път виждаше хумор в очите му. Сърдечен. Трудно й беше да задържи погледа си върху тях.

— Желаеш ли да те отведа в покоите ти? — попита я.

— Може. — Лори огледа пейзажа. — Красиво е.

— Радвам се. — Не сваляше очи от нея. — И аз съм на същото мнение.

Площадката на хеликоптера и малката самолетна писта се възползваха от единствената равнинна площ на острова. Стръмни скали скриваха всичко останало от погледа й. Отвъд оградата се редяха автомобили, чакащи да откарат новопристигналите гости, а недалеч туристите слизаха от борда на частен самолет. Лори остана изненадана от дивата природа на острова. Назъбените зеленикаво златисти ръбове на канарите свършваха в стръмни, каменисти пропасти, в подножието, на които тътнеше гневно тюркоазеният океан, сякаш повел буйните си, бели коне на война, но сблъскал се по неволя с единствената твърдина в инак господстващата морска шир.

Жан отнесе багажа й към лъскав черен джип.

— Като видиш какво съм ти приготвил, ще се влюбиш — увери я той.

Какатра учудваше с необятността си. Онова, което Лори беше виждала по снимките в списанията, вероятно представляваше само една малка част от територията му. От север на юг беше прокаран лъкатушещ път и сега джипът летеше по завоите му с Жан зад волана. От време на време излизаха на тесен черен път, който явно предлагаше пряк маршрут през мочурливи местности, загладени голф игрища, плувни езерца, живописни скалисти водопади, тенис игрища, пунктове за леководолазно гмуркане и лодки, клатушкащи се търпеливо върху прозрачната вода.

На север океанът изглеждаше по-спокоен. От брега на острова в различни посоки се виеха най-малко двайсет дървени платформи, в краищата, на които бяха накацали вилите за гости. В далечината се различаваше още един, по-малък остров, на чиято земя едва личаха очертанията на маяк, голям колкото палец, гледан оттук.

— Какатра е спа комплекс от колосална величина — обясняваше Жан. Тя го слушаше, но дотолкова се простираше любезността й. Първата им среща отпреди две години, по повод на която все още не бяха си разменили и дума, тегнеше помежду им като забравено отроче, настоявало някога за внимание, но примирило се вече с живота в сенките. — Слави се като най-високата класа почивен център на планетата. Всяко желание на клиентите бива задоволено. Дори онези, които още не са им хрумнали.

Върнаха се на гладкото шосе и Жан плавно смени скоростта.

— Голяма част от гостите посещават острова за развлечение и отмора — продължаваше с лекцията си той. — Седмица свеж океански въздух, усилени тренировки, почивка от публичния живот — за това си плащат. Други идват по различни причини.

Лори наблюдаваше ръката върху волана, отблясъците на ролекса му, съкращенията на мускулчетата под кожата му.

— Терапия? — Беше чувала истории за много покварени от славата звезди, изпратени тук по препоръка на разтревожени агенти — пристрастености, депресия, тревожност. Какатра лекуваше всякакви болежки.