Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Паскал — прошепна накрая, мъчейки се да осмисли разговора им. — Съжалявам…

— Живее на един остров. — Този път французойката проговори с обичайната си сдържаност. — В другия край на света, където никой не може да го намери.

Аврора изпадна в недоумение.

— Кой?

— Кой мислиш? Жан. Собственост е на Рубен ван дер Мейде. Казва се Какатра.

Аврора примига в мрака.

— Защо ми го казваш?

— На сутринта ще поискам друга стая.

— Какво общо има Какатра с моите проблеми?

Тишина.

— Лека нощ.

— Паскал…?

Сърцето й препускаше. Поскал знаеше нещо… нещо за острова и Жан, и този Рубен ван дер Мейде.

Думите на Арно Деверо я връхлетяха откъм нощната тъма. Досущ като загрижени бащи, предполагам.

Аврора легна назад.

Спомни си за предложението на Рита за почивката.

Въпросът беше решен. Ето къде щеше да я прекара.

Стиви

Заглавията в лондонските вестници бяха ужасяващи. „МРЪСНИТЕ ТАЙНИ НА ЕДИН СЕКСМАНИАК“ — тръбяха английските таблоиди. „ПЕРВЕРЗЕН ПРОДУЦЕНТ НА ЛЮБОВНА СРЕЩА СЪС СМЪРТТА“. Досега Стиви не беше проумявала колко набляга родната й преса на вулгарните подробности. Поне в Лос Анджелис подхождаха към новината с капка уважение ако не спрямо Линъс, то спрямо клетата му съпруга.

На връщане от медения си месец Стиви беше заварила Биби в безутешно състояние. Беше я придружила до полицейското управление за уговорения разпит — просто формалност, уверяваха ги служителите на реда, — а после й беше помогнала да се изнесе от имението на Позен и да се настани в свой собствен малък апартамент в близост до жилището на Стиви и Зандър. Приятелката й имаше крайно уязвим вид, тялото й линееше от успокоителни и отчаяние, а болезнените спомени за трагичната нощ неспирно гнетяха съзнанието й. Като я гледаше такава дребничка, толкова крехка, Стиви се чудеше как изобщо някой, независимо от задължителните „формалности“ — може да я заподозре в убийство. Случила се беше ужасяваща злополука — нищо повече.

За късмет през последните няколко месеца беше вързана на снимачната площадка на новия си филм — биографична лента за живота на млада бегълка, преследвана от правителството.

Снимките се провеждаха в Сан Франсиско, но Стиви използваше всяка пролука в графика си да се прибере вкъщи.

Рано една петъчна сутрин самолетът й кацна на международното летище в Лос Анджелис. Поздрави любезно шепата струпани на терминала папараци и взе такси към семейното жилище в Бел Еър. Имотът им, сграда с овална фасада, наполовина забулена от пищни дървесни корони, можеше да се опише като скромен на фона на обкръжението си. Зандър не нае домашна помощница, което много радваше Стиви: харесваше й да изритва небрежно обувките си на влизане, да готви от време на време и дори да прави кочини в кухнята, ако й скимнеше. Направи кафе и разопакова багажа си, отлично съзнавайки, че отлага неизбежното. Биби щеше да пристигне след около половин час, а преди това я чакаше работа.

Влезе в прохладната, тиха баня на втория етаж и извади теста за бременност. Вече месеци наред правеха секс без предпазни мерки — не бяха взели съзнателно решение, просто така им идваше отвътре. Обичаха се, вярваха си един на друг и макар че Стиви от дълго време носеше в сърцето си страха от втора бременност, връзката й със Зандър бавно, но сигурно подпомагаше оздравителния процес. Сега нямаше против да остави нещата в ръцете на шанса и природата.

Но и те досега не бяха дали резултат.

От това не следваше автоматично, че нещо не е наред. Много двойки с години опитваха да си направят бебе, пък и двамата със Зандър не влагаха особено усърдие. При все това Стиви имаше опасения, че абортът я беше оставил бездетна. А може би природата търсеше възмездие за престъпното й лицемерие.

Спомни си за деня на разкритието. Споходило я беше в края на блажен уикенд — съпругата му отсъстваше от града, по работа незнайно къде, — по време на който се бяха заключили в хотелската стая. Правиха секс, поръчаха си храна и шампанско от румсървиса, къпаха се заедно и спаха в обятията си. Беше я уверил за петдесети път, че е на косъм от развода: връзката им продължавала вече месеци наред и с нея искал да прекара живота си. А Стиви го беше погледнала в очите и беше повярвала с цялото си сърце, че го обича истински и че двайсетте години разлика във възрастта не са от значение, нито пък фактът, че е баща или че й е шеф — това бяха просто подробности. Затова, когато в понеделник сутринта беше установила, че цикълът й закъснява и беше решила в обедната почивка да си купи тест за свое успокоение, една част от нея знаеше, че дори да я сполетеше неочакваното, макар и моментът да беше крайно неподходящ, новината би го зарадвала. Нали точно това искаше? Съвместно бъдеще с нея, семейство? Така казваше.