Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Имах предвид защо мама се е отказала?

— А. Не желае да прекрачва прага на къщата.

Аврора се смая.

— Моля? Как така?

— Пристъпи на паника. — Представи си как баща й прокарва ръка през сплъстената си коса. — Напоследък е развила лека… да го наречем агорафобия.

— Агорафобия?

— Точно така.

— Няма нещо като лека агорафобия, тате.

— Е, хубаво де, значи страда от силна агорафобия.

— Откога?

— От няколко месеца насам.

— И не сте ми казали? — Никакъв отговор. — Може ли да поговоря с нея?

— В момента спи.

Аврора прехапа устни.

— Поздрави я от мен. Ще й пратя имейл.

Приключиха разговора. Аврора смачка цигарения фас на земята и скръсти настръхнали от студ ръце. Върна се в училищната сграда с неприятно чувство в стомаха си.

— Да не се опитват да ни превърнат в ледени висулки? — оплака се Паскал от леглото си същата нощ, придърпвайки завивките до брадичката си. — По-студено не ми е било никога.

Аврора изгаси лампата и се отпусна върху възглавницата си. Калъфката миришеше на боята за коса, която беше използвала в понеделник, без да успее да отмие нацяло, понеже беше станало десет — вечерният им час. За тази вечер беше предвидила прането, но просто нямаше сили.

— Заспивай.

— Защо не дойдеш при мен? — прошепна Паскал и Аврора чу шумоленето на завивки. — Да ме позатоплиш. — Момичетата често си лягаха заедно в студените нощи, допирайки ледени ходила под одеялото. Понякога се унасяха така; в други случаи се целуваха, дори се разгорещяваха и повече, преди да се върнат по леглата си. Но Паскал твърдеше, че не може да заспи до чуждо тяло.

Тази вечер Аврора не беше в настроение.

— Не, благодаря — отказа й, обръщайки се с лице към стената.

Паскал светна лампата и седна в леглото си.

— Леле, ама че си се скапала.

— И на мен ми е позволено да се скапвам от време на време.

От мусенето на Паскал нямаше полза, понеже Аврора не я виждаше.

— Откакто се върнахме от Капри се държиш като пълна крава.

Досега не я бяха наричали крава. Стана й чудно защо Паскал не си направи труда да попита какво й има. Не че не беше свикнала.

— Имам си причини — тросна се Аврора.

— Така е — каза със същия рязък тон Паскал, — например това, че си прекалено заета да си фантазираш за братовчед ми.

Май приятелката й ревнуваше Жан повече, отколкото тя самата. Реши да не й отговори — темата й се струваше твърде заплетена. Пък и, от една страна, наистина си фантазираше за Жан. Съчиняваше какви ли не сценарии в опит да си обясни подслушания разговор на яхтата на Арно.

— Не би ти обърнал внимание — увери я грубо Паскал. — Не си негов тип.

Аврора не успя да сдържи гнева си. Избута завивките и се обърна с лице към приятелката си.

— Не ми дреме за твоя Жан, ясно? Имам си други грижи, много сериозни, напоследък не съм на себе си, а ти дори не забелязваш! Само секс ти е в главата, Паскал, през цялото шибано време: секс, секс, секс. — Осъзна, че описва и самата себе си отпреди две години. — Ако не с мен — то с някой друг. — Думите излетяха от гърлото й, преди да е успяла да ги върже. — Със собствения ти братовчед даже!

Очите на французойката просветнаха яростно.

— Не знам какво го прихваща цялото ти семейство — продължи с тирадата си Аврора. — Всичките сте… смахнати. До един. Държите се, сякаш целият свят е в краката ви, все едно сте царски особи. Е, от мен да знаете, Деверо: не сте. Същите сте като мен, само дето вероятно ви мъчи по-голяма неувереност и плахост, защото обичате да се правите на недостижими. Но мен не можете да заблудите: направила съм си своите изводи. Изобщо не се интересувате коя съм! Разнасяте ме насам-натам като някаква вещ, като куфар, дявол да ви вземе! Но опре ли ножът до кокала, не съм важна, нали?

— След всичко, което направих за теб — каза Паскал горчиво. — Неблагодарна кучка такава!

— Не се ли замисли дори за секунда как ми се отрази случката в Париж? — Гласът й пресекна. — Не ти ли хрумна, че имам нужда от подкрепа…?

— О, я ми го спести! — Паскал се изсмя злостно. — Да не мислиш, че всички трябва с перце да те галим, понеже някакъв селяк ти е надул корема? А да си се замисляла какво ми е на мен? — И нейният глас се разтърси от вълнение, макар и за миг.

— Не те разбирам.

Тя извърна поглед.

— Забрави.

— Нараних ли те?

— Не се ласкай. — Паскал изгаси лампата. Стаята потъна в тъмнина и тишина. Аврора се вкамени на място, напълно объркана. Зачуди се дали Паскал не плаче и напрегна слуха си, но не чу нищо.