Франческа Блок - Островът на изобилната любов

Искам да благодаря на Лори Лис, Кристи Отавиано, Джефри Хърш, Ейми Алън, Алисън Верост, Ейприл Уорд, Нийл Суоб, Джордж Уен, Лара Стелмасик, Джасмин и Сам.

Може би някога всичко това

ще си спомняме с радост.

Един много млад алхимик се взираше в телевизионния екран, където хората политаха от сградите. За миг сърцето му трепна, защото си помисли, че някой е открил магическата тайна на летенето.

Но не беше така.

Самолетът се беше разбил в сградите. Димът замъгляваше екрана.

Влезе майка му, изключи телевизора и му каза да отиде в стаята си и да се приготви за училище.

Вместо това той отиде в стаята на сестра си; тя седеше на пода, нейните три черни хрътки стояха на задни крака зад гърба й, а змията с черните, червени и жълти райета спеше в клетката си. Горяха черни свещи и на пода лежеше отворен скицник. На страницата бяха изобразени гол мъж и гола жена, които се прегръщаха в един фонтан. Мъжът носеше еленови рога на главата си, а жената беше без едно око. До тях имаше друго изображение – два скелета прегърнати в същата поза, по и между костите на които растяха рози. Третото изображение беше на малко момче с бял гълъб, заобиколено от тайнствени знаци.

Сестра му го погледна със светлосините си очи, които толкова приличаха на неговите, че това понякога го объркваше.

– Видя ли какво показаха по телевизията? – попита той.

– Цяла нощ ми беше лошо – отговори тя.

Не разбра какво искаше да каже тя. Че е видяла? Че не е видяла, защото й е било лошо? Че й е било лошо, защото е знаела за случилото се, преди то да се е случило? Последната възможност не беше невероятна, когато ставаше въпрос за сестра му.

– Мога ли да остана тук? – попита момчето.

Тя вдигна рамене и той седна до нея на пода. Пердетата бяха спуснати и в стаята беше доста тъмно, въпреки че беше сутрин.

– Този свят е гаден – каза той.

Сестра му не му обърна внимание.

– Какво правиш?

Тя вдигна глава и пак го погледна с блесналите си сини очи.

– Вещерство. Магии. Какво мислиш, че правя?

– Искам да се науча.

– Това не се учи. Или имаш дарбата, или я нямаш.

– Какво ще правиш?

Трите кучета, които досега стояха неподвижно, се размърдаха и започнаха да вият като при пълнолуние.

– Ще променя света – каза тя.

Това не се случи. Дори и с онези дребни неща, които всеки човек прави, освен че промени света, когато го напусна. Дарбата? Той я постигна. Но беше твърде късно.

Сега, когато вече не мога да вярвам в Бог, нито в богове, нито в богини, всяка вечер се моля на покойната си майка Грейс да оцелеем още един ден, да останем тук в розовата къща на края на света, приятелите ми и брат ми да са в безопасност, зеленчуците в градината ни да продължават да растат, водата в извора ни да не пресъхне. Що се отнася до останалата част от планетата след Земетръса? Дори не знам откъде да започна...

Родителите ми не бяха религиозни, но преди всяко ядене, когато двамата с Венис бяхме малки, всички се хващахме за ръце и казвахме: „Благодарим ви за храната, бог и богиньо” нашата лична малка молитва. Мисля, че всички митове, които ни четяха родителите ни, бяха нещо като религия. Митовете и картините в книгите за изкуството, които майка ми събираше. Но сега не са останали много книги и картини. Приятелите ми и аз възнамеряваме да създадем колкото можем повече свои книги и картини.

Езра – или Ез, както го наричаме – е нашият домашен художник. Днес той рисува още един портрет на Аш, който му позира, загърнат с чаршаф, бос, здраво стъпил на земята, с пригладени назад къдри, с мрачно прелъстителни очи. Последният портрет, вдъхновен от художника символист Франц фон Щук, го представя като крилат ангел, който свири на валдхорна; видях скиците. Подходящо е да се рисува Аш с тези широки златни криле, защото както ни разказа той, когато ударил Земетръсът, вятърът го понесъл през пустинята и го приземил в статуята на Тиранозавър Рекс в Кабазон, където го намерихме. Валдхорната в картината ще символизира музикалния талант на Аш; той веднъж омая и подчини едно чудовище с него.

Ез също има своите свръхестествени сили; по времето на Земетръса той се спасил и не бил смазан от падаща етажерка с книги.