Франческа Блок - Островът на изобилната любов

И ето ме, неспособна да си представя, че мога да убия животно, но все пак убих човек със сабя. Бях момиче, което учеше в гимназията, стоеше си вкъщи през уикендите да чете енциклопедията и книги за история на изкуството и митология, чиято най-голяма сърдечна болка беше несподелената любов към Мойра, най-добрата ми приятелка, и възможността да изгубим дома си поради просрочване на ипотеката, когато уволниха баща ми. Сега съм едноок убиец без баща и майка, без свят. Брат ми и приятелите ми казват, че съм героиня, но аз имам чувството, че всичко беше случайност и се надявам да не се повтори. Научих се да приемам загубата на половината си зрение, на окото и невинността си като цената, която е трябвало да платя, за да се върна в дома си, да намеря Венис и да се събера с Хекс, Ез и Аш.

Те влизат в кухнята, сякаш съм ги призовала с мислите си.

– Тиквена яхния? – предлага Ез и потрива ръце. Той е най-добрият ни готвач. – Ще изпека семките и ще ги поръся отгоре и дори ще задуша лука в зехтин тази вечер.

Зехтинът се появи на входната врата при последната тайнствена доставка.

– Ще има салата от кейл – добавя Венис и изважда тъмнозелената листна зелка от джоба си, при което дори и Хекс се засмива. Моят любим и любител на боклучеста храна наистина се е променил; той вече дори не споменава чийзбургерите и диетичните газирани напитки. Получило се е така, че животът, който сме живели Преди, се е превърнал в сън.

А може би настоящето е сънят. Нека да е така, стига любимите ми момчета да са до мен; нека спя и сънувам.

След като вечеряме и измиваме съдовете, Хекс ни подканва за групова медитация – сядаме в кръг, дишаме и се опитваме да изчистим съзнанието си.

Тази вечер Хекс иска всеки от нас да сподели от какво се страхува и когато идва моят ред, казвам:

– Че трябва да напусна този дом.

– Аз също – повтаря след мен Ез.

– Защо? – пита Хекс. Той винаги се мъчи да стигне до корените на чувствата ни.

– Защото мисля, че повече не мога да понеса реалния свят – признавам си аз.

– Докато всички сме заедно, можеш. – Това е първото участие на Венис в дискусията и неволно се усмихвам.

– И ти си по-силна, отколкото съзнаваш, Пен – добавя Аш, а Ез кима и стиска ръката ми.

Но аз не се чувствам силна; чувствам се като малък, крехък циклоп. Като циклоп, еднооко същество, смазано в битка. Този циклоп предпочита да заспи отново, вместо да стане, да се изправи пред света и отново да се бие. Изражението на лицето ми сигурно ме е издало.

– Ти си разказвач – напомня ми Ез. – Това е героично.

– По какъв начин е героично?

– Ами постоянно си измисляш някакви много яки думи, като „блажиствено“ – дразни ме Аш. – Хайде, хайде, това е безценно.

– И потенциално животоспасяващо.

– Много смешно.

В сивите очи на Венис се появява познатото светло, замечтано изражение.

– Човек трябва да си представи нещата, преди да ги извърши. Разказите ни помагат да виждаме.

– Разказът е семето, действието е цветето – казва Хекс.

– Каква е дефиницията на героизъм? – питам аз.

– „Тъй му устата говори, но мъчен от тежка тревога, дава с лицето надежда, а болка в сърцето сподавя”. Така Вергилий описва героя Еней, който трябва преодолее поражението си в Троянската война и да пожертва много неща, за да основе нова цивилизация.

– „Болка в сърцето сподавя” – Това доста добре описва Хекс. – Което означава, че не можеш да ни кажеш от какво се страхуваш?

– Да не ми се развали прическата? – Аш намигва на Хекс.

Аз дърпам един от кестенявите масури на Аш.

– Това се отнася повече за теб, отколкото за него.

– Първо, ох. И второ, аз също не искам да излизам навън – казва Аш и поглежда намръщено през прозореца към падащата нощ. – Колкото и силна да е нашата Пен тук.

– Всички вие забравяте силата си – казва Хекс и леко оголва горните си зъби.

– Ти обаче не отговори на въпроса на Пен – предизвиква го Ез. – Или може би все още не се страхуваш от нищо?

Хекс изправя глава, взира се в невидима точка на няколко сантиметра пред себе си и казва:

– „Защо заблуждаваш сина си с миражи толкова често?“

Аш отмята назад косата си.

– Какво е това?

– Това е пасаж, в който Еней говори на майка си, богинята Венера. Тя помага на троянците и постоянно спасява сина си от Атина, богинята, която подкрепя гърците и се опитва да му навреди, но Венера винаги се явява под някаква дегизация. А в отговор на въпроса ти, страхувам се от илюзии.

При тези думи ме побиват тръпки.