Франческа Блок - Островът на изобилната любов

Ез взима шепа бадеми от запасите ни и изпича ябълки на портативната скара. Закусваме и храним Аргос, а после се събираме в дневната и дърпаме завесите, за да не виждаме кораба, застанал там в тъмното море, сякаш за да ни следи. Опитваме се да се разсейваме с утринните часове по медитация и йога, с четене, рисуване и домакинска работа – аз кърпя някакви ризи, Венис се опитва да поправи един счупен стол – но по всичко изглежда, че не можем да се съсредоточим. Хекс е свалил сабята си от стената над леглото ни и от време на време я взима, сякаш за да си вдъхне кураж. Но днес пропускаме упражненията със сабя; винаги е трудно да накараш Ез и Аш да участват, а ние с Хекс и Венис сме изтощени от инцидента сутринта и нямаме сили да ги убеждаваме. Но с напредването на деня вече не мога да стоя на едно място.

– Трябва да направим нещо по въпроса – казвам накрая. По-рано исках да вляза в къщата, но сега ще полудея, ако седя вътре.

Бързо изреждам наум способностите, които притежаваме, като се опитвам да преценя как можем да ги използваме срещу зловещия кораб или каквото има на борда му. Отбелязвам уроците на Хекс за бой със сабя и редовните упражнения с тежестите на баща ми в мазето, готвенето на Ез и заниманията с медитация и йога, музиката на Аш, с която ни спаси и не бяхме изядени от гигантите. Аш веднъж беше летял; Ез беше задържал мебелите и те не го бяха смазали при Земетръса; Хекс гасеше пожари; Венис има свръхестествени способности да отглежда растения. А аз, аз веднъж спрях водната стена да не разруши къщата ни при Земетръса, а след като загубих окото си, започнах да получавам случайни видения от миналото на хората, макар че напоследък това се случва доста по-рядко. Нито една от дарбите ни не изглежда особено обещаваща.

– Все още не ми се излиза на разузнаване – казва Хекс. – Не ми хареса въздействието, което той имаше върху Венис.

– Точно там е работата. Какво ще правим, ако се случи пак?

Всички поглеждаме към Венис, но той съсредоточено зачуква пирон в стола и си тананика някаква песен. Понякога, докато работи, придобива много спокойно изражение, сякаш се е пренесъл в стария ни живот, минус видеоигрите. И минус почти всичко друго.

Накрая той вдига очи и спокойното му изражение се е изпарило.

– Няма да му позволя да ме завладее втори път.

– Аз няма да дойда – казва Ез. – Пен, просто трябва да чакаме.

Ставам и отивам до прозореца, но не отварям завесите.

– Да чакаме какво? Да чакаме да ни нападнат?

– Кои са те? – пита Ез. – Не знаем дали изобщо там има някой. Дори не знаем дали корабът е истински.

– Какво, мислиш, че случилото се с косата на Венис е плод на въображението на всеки от нас поотделно? – питам аз. – Колективно посттравматично стресово разстройство?

Това е нашето обяснение на почти всичко и то е донякъде логично след нещата, които преживяхме.

– Кой знае? Може да е всичко. Преживели сме какво ли не, нали? – включва се Аш.

Наистина сме преживели какво ли не.

– Ти какво мислиш, Вен? – питам Венис, защото останалите вече са взели решение.

Малкото ми братче свива рамене.

– Сега ще мога да се справя.

– Изглеждаше, че ще изгориш жив – казвам аз и осъзнавам със закъснение, че това няма особено да помогне на Венис да се почувства по-добре след случилото се. Но може да помогне на приятелите ми да променят решението си и да се справят със ситуацията.

– Но не изгоря – казва Хекс. – Това беше някаква халюцинация, която всички ние получихме по едно и също време. Някакъв... – Той замълчава и после натъртено произнася думата: – ...мираж. И какво е това „то”? Корабът? Откъде знаем, че те са свързани? Откъде знаем, че означават нещо?

Преди да се усетя, отговарям.

– Защото твоята книга така казва. Косата на Асканий, сина на Еней, се запалва. – Хващам неговата скъпоценна Енеида . – Това беше предзнаменование.

Всички се споглеждаме, шест чифта тъжни очи, като броим и тези на Аргос.

О, гадост, не, няма да понесем още една пророческа книга.

Искам да кажа, бихме могли, ако ставаше дума за детска книжка с картинки, разказваща за щастливи или леко досадни животни или нещо подобно. Но не за епическа поема за предзнаменования и войни. Веднъж вече преживяхме това, когато животът ни започна да прилича на Одисеята .

А и защо трябваше да намесвам Енеидата. Може би и аз развивам същата мания като Хекс.

– Какво значение имат предзнаменованията в книгата, между другото? – пита Аш. – Не успявам да следя всичките ви истории.