Франческа Блок - Островът на изобилната любов

– Земя на хоризонта! – вика Венис от носа на лодката. Акация се хвърля към него и го прегръща, а Аргос, в отговор на виковете им, радостно обикаля около краката им.

Ето, виждам го. На брега на морето. Каквото е останало от дома ни. Чака ни да си го върнем и да го възстановим.

Розовата къща отново се издига. Огряна от зората. Виненочервени грамофончета се вият по стените и по покрива. Спя в моята спалня, на моето легло. На стената виси сабя.

– Къде е Хекс?

Едно бебе плаче.

Ставам и отивам до коша, където то спи. Вдигам го, нося го на леглото и го държа до гърдите си. Той притиска лице към мен, поставя ръчички на гърдите ми и суче.

– Силван – прошепвам аз. Млякото ми протича към него. Пухест мъх покрива идеално кръглата му главичка и ухае сладко на цветя. Клепачите му потрепват, после очите му се отварят и той ме поглежда.

Моето дете, което сега е в корема ми. Очите му са сини. Като на рогатия цар. Неговият баща.

Това е, което предстои. Моля се само Хекс да е там, може би в съседната стая. Извън обсега на видението ми. Както и той да бъде с мен и детето ми, където и да отидем. Той ще ми прости и ще бъде с нас.

Но това е само началото.

Сега, като слагам ръка на корема си, си спомням Буря, Мрачната и Бързата, умиращи на Острова на изобилната любов, спомням си как перата им окапват, а птичите черепи бодат гниещите им вратове. Те убиха своя цар и разрушиха света на илюзиите. Те не могат да бъдат спасени, твърде късно е за тях.

После си спомням Акация, бъдещата жена на брат ми, седнала там на скалите, трепереща и взираща се в пустото море, пусто, освен нас и нашата малка лодка. Спомням си младите мъже и жени, които Акация нарече братята и сестрите, катерещи се по скалите на белите си коне, гледащи към нас, сякаш в очакване да ги спасим. Вярвах, че не желая нищо друго, освен да остана скрита в дома си, да закрилям близките си и да пазя скъпоценната ни вода и магическите ни плодове и зеленчуци. Но след пътуването вече не вярвам в това. Знам, че когато се върна и възстановя дома си, когато спечеля обратно любимия си и завърша започнатото на Острова на изобилната любов, пак ще трябва да пътувам по света, може би много пъти, за да намеря онези, които са оцелели. И да им помогна с каквото мога.

Това е моята съдба – вече го знам. И тя едва сега започва.

Докато предишната ми книга Любов по време на глобално затопляне свободно следва Одисеята на Омир, Островът на изобилната любов е още по-свободно вдъхновена от Енеидата на Вергилий. В тази епопея гръцки войници, скрити в корема на дървен кон, нападат град Троя. Героят Еней заедно със сина си Асканий, баща си Анхиз и група воини успява да избяга и тръгва по света, за да създаде нов дом за народа си. След много опасности, загуби и саможертви, сред които трагичната любовна връзка с царица Дидона и пътуването до подземния свят, накрая Еней основава град Рим. Наред с други неща, тази история е за волята да не отстъпваме пред трудностите.

Макар че някои от темите в Любов по време на глобално затопляне са същите, съм си позволила доста волности със сюжета и не всички образи отговарят точно на тези в Енеидата . Както вече казах, тя ми послужи по-скоро за вдъхновение и с благодарност се ръководих от стиховете на Вергилий (преведени от прекрасния С. Дей Луис). Надявам се, че тази приказка ви е харесала и че ще се обърнете към оригиналния текст, за да намерите още удоволствие и вдъхновение за себе си.

Франческа Лия Блок

27 септември 2013

Лос Анджелис, Калифорния

ФРАНЧЕСКА ЛИЯ БЛОК

Носител на престижната награда за цялостни постижения „Маргарет А. Едуарде“, е автор на много романи, преведени на различни езици. Можете да посетите сайта й www.francescaliablock.com