Лейни Тейлър - Създадена от дим и кост

книга първа от трилогията "Създадена от дим и кост"

На Джейн, заради цялата нова вселена от възможности.

Докато крачеше по покритите със сняг павета, Кару нямаше никакви злокобни предчувствия за този ден. Той приличаше на всеки друг понеделник, обичаен със своята неизменна понеделничност, както и със своята януарничност. Студен и тъмен – посред зима слънцето не изгряваше преди осем, – но и очарователен в същото време. Сипещият се сняг и ранният час се бяха наговорили да придадат на Прага призрачна осанка и тя приличаше на дагеротипна фотография [1] Дагеротипията е първичен метод за снимане, наречена на името на френския художник Луи Дагер (1787 – 1851), един от създателите на фотографията. – Б.ред. , сребриста и леко размазана.

Шумът от преминаващите по крайбрежния булевард трамваи и автобуси подсказваше, че това е ден от двайсет и първи век, но зимното умиротворение из притихналите улички сякаш принадлежеше на друга епоха. Сняг, камъни и бледо осветление, звукът от стъпките на Кару и струйката пара над нейната чаша с кафе, а тя – сама и унесена в делнични мисли: училището, поръченията. От време на време горчиво хапеше бузата си отвътре, щом сърцето ѝ се свиеше от неочаквана болка, каквито обикновено са сърдечните спазми, но тя не им обръщаше внимание, непоколебима, готова да премине и през това.

В едната си ръка държеше чашата с кафе, с другата се загръщаше в палтото. Папката ѝ за рисунки висеше окачена през рамото, а по косата ѝ – разпусната и пауновосиня – се трупаше дантела от снежинки.

Просто още един ден.

И тогава.

Ръмжене, бързи стъпки, някой я сграбчи изотзад и я притисна здраво към широки – мъжки – гърди, докато ръцете рязко смъкнаха шала и нечии зъби – зъби – опряха шията ѝ.

Ухапване.

Нападателят ѝ я хапеше.

Раздразнена, тя се опита да се освободи, без да разлее кафето, но все пак част от него се разплиска върху мръсния сняг.

– За бога, Каз, разкарай се! – сопна се тя и се извъртя, за да застане лице в лице с бившето си гадже. Светлината от лампата падаше меко върху красивото му лице. "Тъпа красота – помисли си, докато го отблъскваше. – Тъпо лице."

– Откъде разбра, че съм аз? – попита той.

– Винаги си ти. И номерът никога не минава.

Казимир с това си изкарваше хляба – като внезапно изскачаше отнякъде, – а сега беше видимо разочарован, че не успя да изтръгне поне едно слабо ахване от нея.

– Ти не подлежиш на сплашване – оплака се той и направи нацупена гримаса, която според него беше неустоима.

Доскоро тя наистина не можеше да ѝ устои. Обикновено се повдигаше на пръсти и ближеше нацупената му долна устна, ближеше я до забрава, после я захапваше и стискаше със зъби, преди да потъне в целувка, от която се топеше като размекнат на слънце мед.

Но тези дни отминаха.

– А може би просто ти не си страшен – отвърна и продължи.

Той я настигна и с ръце в джобовете закрачи редом с нея.

– Аз съм страшен. Какво ще кажеш за ръмженето? Ами ухапването? На всеки нормален човек би му спряло сърцето. Само не и на теб, имаш лед вместо кръв.

Когато тя не отговори, той добави:

– Двамата с Йозеф започваме нов маршрут. Вампирска обиколка из "Старе Место" [2] Старе Место, или Старият град, е историческото сърце на Прага с множество средновековни и барокови сгради и с двете си най-големи забележителности – Староместкия площад и Староместкото кметство. – Б.ред. . Туристите ще ни се лепят като мухи.

"Наистина ще е така", помисли си Кару. Туристите плащаха добри пари и за "призрачната обиколка" на Каз, при която по мръкнало ги развеждаха на групи из лабиринта от улички на Прага със спирки по местата на предполагаеми убийства, а от входовете изскачаха "призраци" и ги караха да пищят. Самата тя няколко пъти се беше дегизирала като призрак, носеше високо вдигната окървавена глава и стенеше, докато писъците на туристите накрая не преминаваха в смях. Забавно беше.

Каз също беше забавен. Някога, но вече не.

– Успех тогава – каза безразлично с вперен напред поглед.

– Може и теб да включим – продължи Каз.

– Не.

– Може да се направиш на секси вампирка съблазнителка...

– Не.