Лейни Тейлър - Създадена от дим и кост

Каз примигна.

– Какво? Как успя да.?

– Идвай с мен! – Зузана грабна Кару за ръката и я повлече навън. Докато се промъкваха между триножниците, очите на всички, пламнали от любопитство, бяха вперени в Кару.

– Кару, да не сте скъсали? – прошепна на английски Хелън, но Зузана я накара да млъкне с повелителен жест, после изкара Кару от студиото и я замъкна в дамската тоалетна. Там, все още извила вежда като дъга, попита:

– Какво беше това, по дяволите?

– Кое?

– Кое ли? ! Че ти направо прегази момчето!

– О, я стига! Никого не съм прегазила.

– Както и да е. За каква татуировка на гърдите говореше той?

– Нали току-що ти показах? Там няма нищо. – Тя не намери за необходимо да добавя, че преди наистина имаше нещо. Предпочете да се престори, че не е била чак такава глупачка. Пък и дума не можеше да става да обясни как точно се е отървала от татуировката.

– Хубаво. Само това оставаше – да си татуираш името на тоя идиот. Изобщо, на него може ли да му се вярва за нещо? Сигурно си въобразява, че щом разлюлее мъжките си атрибути като звънче пред теб, пак ще хукнеш подир него.

– Естествено че така си мисли – отвърна Кару. – Нали това е целта на романтичните жестове.

– Достатъчно е да кажеш на Фиала, че те преследва, и тя ще изрита задника му оттук.

Кару също си го мислеше, но поклати глава. Със сигурност можеше да открие по-добро решение, за да разкара Каз от училището и от живота си. Притежаваше способности, каквито повечето хора нямат. Все ще измисли нещо.

– Е, момчето поне става за рисуване. – Зузана застана пред огледалото и нагласи кичурите тъмна коса върху челото си. – Заслужава да му го признаем.

– Аха. Жалко, че е такъв великански задник.

– Огромно тъпо отвърстие – съгласи се Зузана.

– Ходеща и говореща дюза.

– Дюза – разсмя се Зузана. – Това ми хареса.

Тогава една мисъл осени Кару и по лицето ѝ пробягна едва доловима злодейска усмивка.

– Какво? – попита Зузана, щом я забеляза.

– Нищо. Най-добре да се връщаме.

– Сигурна ли си? Не си длъжна да ходиш там.

Кару кимна.

– Нищо подобно.

Каз постигна целта си с тази хитра тактика на дребно. Сега идваше нейният ред. Докато крачеше към студиото, тя посегна да докосне огърлицата около врата си – няколко реда преплетени нанизи с ръчно правени африкански мъниста във всички цветове. Е, поне изглеждаха като ръчно правени африкански мъниста. Но всъщност бяха много повече. Не чак толкова много, но достатъчно за онова, което беше намислила Кару.

За останалата част от сеанса госпожа Фиала поиска от Каз да застане в отпусната поза и той се разположи на лежанката, ако не в съвсем лъстив, то в подчертано съблазнителен вид: коленете малко по-раздалечени от необходимото, усмивката – на ръба на похотливостта. Сега това не предизвика кикот, но Кару определено усети как атмосферата в стаята се нажежава. Май всички момичета и поне едно от момчетата в класа имаха нужда от разхлаждане. На нея обаче това не ѝ подейства. И когато Каз я стрелна изпод лениво спуснатите си клепачи, тя твърдо отвърна на погледа му.

Зае се да го скицира и се постара да го направи възможно най-добре. Така всичко си идваше на мястото – връзката им тръгна от рисуването и трябваше да завърши пак с него.

Когато го видя за първи път, той седеше през две маси от нея в "Бара на мустакатите" . Носеше завити мустаци на злодей, които сега ѝ се виждаха като някакво пророчество, но нали това все пак беше "Барът на мустакатите" . Тук всички бяха с мустаци – Кару реши да изпробва тънки китайски мустачки в стил Фу Манчу [5] Популярен герой от романите на английския автор Сакс Ромър, станал символ на гения на злото. – Б.ред. , които взе от автомата за безалкохолни напитки. По-късно същата нощ ги залепи на лист от скицника си, деветдесети поред, и по образувалата се издутина можеше лесно да открие страницата, откъдето започна тяхната история с Каз.

Тогава той пиеше бира с приятели, а Кару, безсилна да откъсне очи от него, започна да го скицира. Тя непрекъснато рисуваше нещо, не само Бримстоун и останалите създания от нейния таен живот, но също хора и сцени от обичайния свят. Соколари и улични музиканти, православни свещеници с дълги до кръста бради, случайно срещнати красиви момчета.

Обикновено, със завършване на рисунката приключваше всичко, нейните модели дори не разбираха, че са били скицирани. Този път обаче красивото момче улови погледа ѝ и в следващия миг тя го видя да се усмихва изпод фалшивите мустаци и да приближава към нея. Колко беше поласкан от рисунката ѝ само! Показа скицата на приятелите си, хвана я за ръка, за да я накара да се включи в тяхната компания, и продължи да я държи така: пръстите му, вплетени в нейните, дори след като отдавна седеше на масата им. Така започна всичко: тя боготвореше красотата му, той се къпеше в нейното обожание. Горе-долу по същия начин продължи и след това.