Лейни Тейлър - Създадена от дим и кост

– Нямам електрошок. – Кару премълча, че няма и нужда от електрошок, можеше да се защити отлично дори без него. За тази цел получи по-специално обучение.

– Тогава си купи. Сериозно ти говоря. Лошото държание трябва да се наказва. Освен това, ще е забавно, не мислиш ли? Винаги ми се е искало да пусна ток на някого. Бззз! – Зузана наподоби конвулсии.

Кару поклати глава.

– Не, малка насилнице, не мисля, че ще е забавно. Ти си ужасна.

– Не аз съм ужасната. Каз е ужасен. Само не ми казвай, че трябва да ти го напомням. – Тя остро погледна Кару. – Нали и през ум не ти минава да му прощаваш.

– Не – заяви Кару. – Но се опитай него да убедиш в това.

Каз не можеше дори да си представи как някое момиче доброволно ще се лиши от неговите чарове. През месеците, докато бяха заедно, тя само подгря суетата му, като го гледаше с блеснали очи и му поднасяше на тепсия... всичко. А това, че тичаше сега след нея, помисли си Кару, е чисто и просто високомерие – за да си докаже, че може да има която си поиска. И че той дърпа конците.

Може би Зузана има право. Май наистина трябва да му пусне ток.

– Скицника – разпореди Зузана, протегнала ръка като хирург, който чака да му подадат скалпел.

Приятелката на Кару беше доста надарена в гръдната обиколка в сравнение с пропорциите и височината си. Дори на високите ботуши с платформи едва надвишаваше метър и петдесет, докато Кару беше метър шейсет и осем, но имаше вид на по-висока, също както става при балерините с техните дълги шии и грациозни крайници. Но едва ли има много балерини с яркосиня коса и цяло съзвездие татуировки по ръцете и краката, а Кару можеше да се похвали и с двете.

Единствените татуировки, които се показаха, докато вадеше скицника и го подаваше на Зузана, бяха тези около китките. Опасваха ги като гривни – по една дума на всяка ръка: истинска и история.

Щом Зузана взе скицника, двойка ученици, Павел и Дина, я наобиколиха, надзъртайки през рамото ѝ. Скицникът на Кару беше култ в училището и всеки ден се предаваше от ръка на ръка, за да му се възхищават. Този – деветдесет и втори поред в нейния живот – беше превързан с ластик и щом Зузана го махна, скицникът се разтвори широко, всяка негова страница така натежала от грунд и бои, че ластичната превръзка едва ги удържаше. Листата се разгърнаха като ветрило и персонажите на Кару, нейна запазена марка, започнаха да се мяркат по страниците, изключително странни и великолепно пресъздадени.

Тук беше Исса, змия от кръста надолу и жена нагоре, с гола овална гръд като рисунките в "Камасутра", с качулка и зъби на кобра и лице на ангел.

Жирафовратият Туига, приведен над нея, с монокъл, залепен на кривогледото му око.

Ясри, с клюн на папагал, човешки очи и ореол оранжеви букли, изскочили изпод кърпата на главата ѝ. Носеше поднос с плодове и стомна вино.

И, разбира се, Бримстоун – най-голямата знаменитост в скицника. Тук беше изобразен заедно с Кишмиш, кацнал на единия от завитите му мощни овнешки рога. В необикновените истории, които Кару разказваше в своя скицник, Бримстоун отговаряше за желанията. Понякога тя го наричаше Търговеца на желания, друг път му викаше просто "заядливко".

Рисуваше тези създания още от малко момиче, а приятелите ѝ свикнаха да говорят за тях като за истински същества.

– Какви ги свърши Бримстоун тоя уикенд? – попита Зузана.

– Обичайното – отговори Кару. – Купуваше зъби от убийците. Вчера успя да се уреди със зъб от нилски крокодил от оня ужасен сомалийски бракониер, но идиотът се опита да го обере и беше почти удушен от змийския си нашийник. Извади късмет, че е още жив.

Зузана откри илюстрациите към тази история на последните изрисувани страници: сомалиеца – с изхвръкнали очи, докато тънката като камшик змия се стяга около врата му, подобно на гарота [3] Инструмент за мъчения, използван в миналото, във вид на обръч с винт за изтезаване и задушаване. – Б.ред. . Хората, обясни в началото Кару, са принудени да слагат някоя от змиите на Исса около врата си, преди да влязат в дюкянчето на Бримстоун. Така много лесно могат да бъдат укротени, ако се опитат да мамят – чрез задушаване, което невинаги е смъртоносно, или чрез ухапване по гърлото, което задължително има фатален край.

– Как успя да измислиш всичко това, маниачка такава? – попита Зузана с ревнива почуда.

– Кой казва, че съм го измислила. Пак ти повтарям – всичко е истина.

– Аха. Също и че това е естественият цвят на косата ти.

– Защо? Наистина е така – и Кару прокара един дълъг син кичур през пръстите си.