Вероника Рот - Бунтовници

Здесь есть возможность читать онлайн «Вероника Рот - Бунтовници» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Егмонт, Жанр: Социально-психологическая фантастика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Бунтовници: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Бунтовници»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изминали са три дни, откакто Ерудитите и Безстрашните избиват безброй Аскети. Три дни, откакто родителите на Трис Прайър умират, самата тя застрелва приятеля си Уил, а огромната скръб и вина я карат да се затвори в себе си. Трис и Тобиас бягат с оцелелите Аскети при Миротворците, но и там не намират сигурност. Избухналата идеологическа война се разраства и заплашва да ги застигне и сред членовете на най-миролюбивата каста. Преобразена след досега взетите решения, Трис за пореден път трябва да избира къде принадлежи - дори ако това означава, че ще се изправи срещу тези, които обича най-много. И отново само тя е в състояние да предотврати катастрофата. Но първо трябва окончателно да приеме, че е Дивергент, без и да подозира къде ще я отведе това. А една огромна тайна е напът да преобърне целия свят... "Бунтовници", дългоочакваното продължение на "Дивергенти" на Вероника Рот, отвежда читателите на едно наситено с невероятен екшън и екстремни усещания пътешествие, не по-малко въздействащо от предшественика си. Изпълнена със сърцераздирателни обрати, романтични моменти и могъщи прозрения за човешката природа, книгата ще допадне на читатели от всички възрасти.

Бунтовници — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Бунтовници», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Вероника Рот

Бунтовници

книга втора от поредицата Дивeргенти

На Нелсън,

който си струваше всеки риск

Подобно на дивото животно, истината е твърде силна, за да остане затворена в клетка.

Из манифеста на кастата на Прямите

1

Събуждам се с неговото име на уста.

Уил.

Още преди да отворя очи, отново го виждам как се строполява върху паважа. Мъртъв.

Аз го направих.

Тобиас се навежда към мен, ръката му е на лявото ми рамо. Вагонът подскача по релсите, а Маркъс, Питър и Кейлъб стоят край вратата. Поемам дълбоко въздух и го задържам, опитвайки се да се отърся от напрежението, което се надига в гърдите ми.

Само преди час нищо от случилото се не ми се виждаше реално. Сега обаче е друго.

Издишвам, но напрежението остава.

– Хайде, Трис – обажда се Тобиас, погледът му търси моя. – Трябва да скочим.

Прекалено тъмно е, за да разбера къде се намираме, но щом е време за слизане, значи трябва да сме близо до оградата. Тобиас ми помага да се изправя и ме побутва към вратата.

Останалите скачат един подир друг: първо Питър, после Маркъс и след това Кейлъб. Хващам Тобиас за ръката. Вятърът ни подема, щом заставаме близо до отворената врата на вагона, сякаш някаква ръка ме тласка обратно там, където ще съм в безопасност.

Ние обаче се хвърляме в мрака и се приземяваме тежко. От удара раната от куршум в рамото ми ме пробожда. Прехапвам устни, за да не извикам от болка, и започвам да се оглеждам за брат ми.

– Добре ли си? – питам, когато го зървам да седи в тревата на няколко крачки от мен и да разтрива коляното си.

Той кимва. Чувам го да подсмърча, сякаш преглъща сълзите си, и извръщам глава.

Скочили сме в тревата близо до оградата, на няколко метра от отъпкания път, по който камионите на Миротворците доставят храна в града. Вратата, през която излизат – тя е затворена сега – ни пречи да преминем оттатък. Оградата се извисява над главите ни, прекалено висока и нестабилна, за да се покатерим по нея, но и твърде здрава, за да я бутнем.

– Тук би трябвало да има стражи от Безстрашните – обажда се Маркъс. – Къде ли са?

– Сигурно са още под въздействието на симулацията – казва Тобиас – и сега са… – Замълчава. – Кой знае къде са и какво правят.

Ние прекратихме симулацията – тежестта на хард диска в задния ми джоб го напомня – но не останахме да видим какви са последиците. Какво ли е станало с нашите приятели, със съмишлениците ни, с лидерите и нашите касти? Вече няма как да разберем.

Тобиас приближава малка метална кутия отдясно на вратата и я отваря, откривайки клавиатурата вътре.

– Да се надяваме, че Ерудитите не са се сетили да сменят и този код – казва и набира поредица от числа. Спира на осмото поред и вратата се отваря.

– От къде на къде знаеш това? – пита Кейлъб. Гласът му е надебелял от връхлетелите го чувства, толкова е плътен, че се чудя как още не го е задавил.

– Работех в контролния център на Безстрашните, наблюдавах системите за сигурност. Сменяхме кодовете само два пъти годишно – отговаря Тобиас.

– Голям късмет – казва Кейлъб. После внимателно поглежда Тобиас.

– Късметът няма нищо общо с това – отвръща Тобиас. – Хванах се на тази работа, за да съм сигурен, че някога ще мога да се измъкна.

Потръпвам. Говори за измъкване, сякаш сме в капан. Никога преди не съм приемала нещата така, но изглежда, съм била същинска глупачка.

Движим се плътно един до друг. Питър притиска към гърдите окървавената си ръка – тази, която аз прострелях – а Маркъс е сложил длан на рамото му и го прикрепя. Кейлъб бърше бузите си през няколко секунди. Усещам, че плаче, но не знам как да го утеша, нито защо аз самата не плача.

Излизам начело на групата. Тобиас крачи мълчаливо край мен и макар да не ме докосва, успява някак да ме придържа.

+ + +

Дребни светли точици в мрака са първият знак, че наближаваме централата на Миротворците. После малките квадратчета светлина се превръщат в светещи прозорци. В група дървени и стъклени постройки.

За да ги стигнем, първо трябва да минем през овощна градина. Краката ми затъват в рохкавата пръст, а над главата ми сплетените вейки образуват тунел. Сред листата висят тъмни плодове, готови да се откъснат от клоните. Острият и сладък мирис на гнили ябълки се смесва в носа ми с уханието на влажна пръст.

Когато наближаваме, Маркъс пуска рамото на Питър и излиза напред.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Бунтовници»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Бунтовници» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Вероника Рот - Смъртни белези
Вероника Рот
Вероника Рот - Дивергент
Вероника Рот
Вероника Рот - Эллигент
Вероника Рот
Вероника Рот - Предани
Вероника Рот
Вероника Рот - Переход
Вероника Рот
Вероника Рот - Инсургент
Вероника Рот
Вероника Рот - Избранные [litres]
Вероника Рот
Вероника Рот - Судьба
Вероника Рот
Вероника Рот - Ark
Вероника Рот
Вероника Рот - Избранные
Вероника Рот
Отзывы о книге «Бунтовници»

Обсуждение, отзывы о книге «Бунтовници» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x