Франческа Блок - Островът на изобилната любов

Когато притихва, той ме издърпва нагоре и ме слага да легна върху гърдите му. Сърцето му все още бие много бързо. Целувам татуировката Безсърдечен , която го покрива.

– Ще изследваме кораба, нали? – питам аз и примигвам на светлината, която започва да прониква в стаята.

– Получихме предзнаменование.

Защо по дяволите вярва на тази стара книга от Вергилий повече, отколкото вярва на мен? Но аз съм тази, която се позова на книгата и тя потвърждава нещо, което дълбоко в себе си знам, че трябва да направим. Дори и сънят на майка ми изглежда, че казва същото – напусни дома си и отиди да откриеш каквото трябва да откриеш. В Енеида Венера се явява на сина си Еней и точно това му казва.

Но другият сън – онзи за статуята с огнените очи – ако го съпоставя с Енеидата , ще трябва да го възприема като предупреждение. Хората на Еней, троянците, пускат дървения кон в града си, след като са им казали за статуята на богинята Минерва с огън в очите и капеща пот от тялото й. Троянците тълкуват статуята като знак и пускат дарения от гърците дървен кон в цитаделата. Очевидно това не завършва добре, тъй като в корема на коня има гръцки войници. Почти всички са убити с изключение на Еней и още няколко души. Но накрая Еней трябва да тръгне на път въпреки опасността.

Ако ние тръгнем, аз поне ще имам възможност да изразходвам всичкия този адреналин, който се е натрупал в тялото ми, откакто пламна косата на брат ми. Е, като не включваме адреналина, който изразходвах с Хекс. Това помага. Засега не искам да мисля повече.

Но предупредителният лай на Аргос ме изтръгва от дрямката, която ме е обзела след правенето на любов. Хекс е скочил на крака и е грабнал сабята си, още преди аз да съм се почудила защо нашето куче е побесняло. Навличам ризата и панталоните си и подскачам след Хекс в коридора, докато единственото ми око се нагажда към ярката дневна светлина.

Мъжът стои в кухнята, а Аргос го е притиснал в ъгъла – лаеща топка от зъби и козина. Аргос може и да е дребно куче, но когато ни защитава, звучи като чудовище, страшен звяр, с няколко пъти по-голям размер.

– Горе ръцете! – изкрещява Хекс, но вместо това мъжът се засмива, показвайки липсващи зъби, сваля качулката си и счупените авиаторски очила.

Въпреки пласта мръсотия, липсващите зъби и новата брада, скриваща по-голяма част от лицето му, го разпознавам. Мърк.

Макар че неведнъж ми е спасявал живота, Мърк все още е част от цялото болезнено изживяване.

Той бил пръв приятел с родителите ми, но спал с майка ми точно преди тя да се омъжи за баща ми и майка ми забременяла. Баща ми ме приел мен, детето на Мърк, като свое дете, но изхвърлил Мърк от живота ни. После Мърк отишъл да работи за врага на баща ми, Кронен, създателя на гигантите, чиито фатални за планетата експерименти баща ми се опитвал да спре.

Мърк сигурно е човекът, който ни носи храна и други запаси, но аз все още не му се доверявам напълно. Сега, като го гледам, ми е ясно защо. Той прилича на онзи актьор, дето играеше лудия във всички филми, които си спомням от Преди. Има същия прегракнал смях и същите очи, които просто те пробождат като пеперуда за колекция под стъкло, и дори когато изглежда спокоен, не знаеш дали няма внезапно да се нахвърли и да изкрещи нещо злобно на някого.

– Какво правиш тук? – питам аз и загръщам ризата по-плътно около тялото си.

– Това ли е начинът да поздравиш баща си? – пита Мърк. Заваля думите и се чудя дали не е пиян. – Който носи дарове.

– Ти ужасно ни изплаши. Не можеше ли да почукаш?

Той чука по кухненската маса и Аргос издава зловещ лай, който изкънтява в ушите ми. Нашето кученце пазач през цялото време тихичко ръмжеше.

– Не може ли да си прибереш кучето, а? Господи!

Аз клякам и изсвирвам на Аргос да дойде при мен.

Ез, Аш и Венис вече са в стаята. На пода има голям сак и всички поглеждаме към него; питаме се дали Мърк ни е донесъл храна. Почти чувам колективното ръмжене на стомасите ни. Само Хекс и Аргос очевидно не мислят за закуска – те нито за секунда не са свалили очи от Мърк.

Мърк отваря сака и слага разни неща на масата – сапуни, консерви боб, протеинови блокчета, пастърма, кафе. Ако се брои храната, която Мърк ми е носил, може да се каже, че ми е спасил живота повече от три пъти. След Земетръса той дойде в къщата ни с хората си и ми даде ключовете за един фолксваген ван, пълен с продукти, но все пак онзи шоколад, който ми даде, когато ме откри в мазето, си спомням най-ярко. Отчупването на квадратчетата и стопяването им в устата ми, единствената сладост, която ми беше останала на света.