Виктория Фокс - Островът на изкушението

Първоначалният импулс на Лори беше да се разсмее. След това я жегна идеята, че той разтяга дрехите й: краката му четирийсет и седми номер се олюляваха заплашително върху убийствените токчета; реално беше успял да втикне вътре единствено пръстите и възглавничките на стъпалата си. На фона на изящното дамско бельо масивното му тяло изглеждаше като на великан; лъщящите мускули изпъкваха гротескно под фината дантела. Приличаше й на кресло, върху което някой небрежно беше метнал дрехата си.

Питър беше на ръба на свиреп оргазъм в устата на момичето.

Лори не можа да се стърпи повече. Внезапно изпадна в изблик на гняв. Как не го беше срам Питър да води непознати в къщата им? В нейната къща?

— Какво се случва тук, мамка му? — изкрещя гневно. Не беше в неин стил да псува.

Питър облещи очи. Залитна върху високите токчета и се катурна, цамбурвайки във водата с главата напред. Момичетата полетяха с него и тримата изплуваха след секунди. Лицето на Питър почервеня като цвекло, докато шляпаше панически с ръце и крака към ръба на басейна.

— Еха! — измърка едно от момичетата. — Лори Гарсия. Искаш ли да се присъединиш? — Определено беше надрусана.

— Изкарай ги от басейна ми — заповяда Лори. — Веднага! — Тръгна към къщата, преглъщайки неочаквани сълзи. Какво я интересуваше?

Такива са мъжете. Свиквай с мисълта. Всичките са един дол дренки.

Идеята, че изобщо някога беше вярвала в медените измишльотини из книгите, направо звучеше абсурдно.

Зад гърба й се чу жвакане на мокри крака и след малко Питър измрънка:

— Стига де. Съжалявам за неприятната изненада… наистина.

Тя се врътна към него, но просто не можеше да го приеме на сериозно в дантеленото бельо. Поне обувките вече ги нямаше.

— С това ли се занимаваш всеки път, когато отсъствам от къщи?

Питър имаше нахалството да й се ухили.

— Да не би да ревнуваш?

— Разкарай се, Питър.

Той я подгони нагоре по стълбището.

— Не исках да прозвучи така. Извинявай! Чу ли? Божичко.

— Капеш навсякъде.

— Лори, почакай секунда, моля те! — Той я сграбчи за ръката.

— Дори ти бях казала, че ще се прибирам тази вечер! — При вида на безучастното му изражение добави шашнато: — Господи! — и продължи нагоре по стълбите.

Той пак я хвана.

— Как да издържа? — протестира, избърсвайки лицето си с ръка. — Кръвта ми ври и кипи, миличка. Знаеш го от самото начало. А и точно ти да ми се мяркаш всеки ден, такова сочно парче, е, понякога трябва да освободя напрежението…

Лори посочи облеклото му. Той като че ли чак сега си спомни какво е намъкнал и каза:

— А, това ли?

Тя опря едната си ръка на парапета.

— Разбирам, че си имаш своите нужди — заяви сдържано, — повярвай ми, така е. Но това вече е проява на неуважение. Спрямо дома ми и спрямо мен самата.

Питър се нацупи.

— Да, ама ти проявяваш неуважение към малкия Питър още откакто се нанесохме.

Нанесохме?

Досмеша й.

— Майната му на малкия Питър!

— Ще ми се да му се извиниш.

— До тук. Не мога повече.

— Не можеш какво?

— Да живея с теб. Твърде различни сме.

— Ей, заради някаква си глупава грешка?

— Прекалено… — Сети се за краката му, сплескани в обувките й. — Съжалявам, до тук бях.

Лицето на Питър придоби сериозно изражение.

— Късаш с мен? — попита я студено. — Какво ще кажем на хората?

— Не знам. Това е работа на пиарите.

— Ама ние сме страхотна двойка.

— Много добре знаеш, че не сме.

Той скръсти мускулестите си ръце.

— Няма да ти се моля.

— Не те и карам.

Лори недоумяваше. Цял Холивуд ли беше пощурял по извратените сексигрички? Само това ли им беше на всички в главите? Не искаше да е част от подобен фарс. Не можеше да си го позволи. Наскоро беше чела докъде водят перверзните.

— Опитай да не го приемаш лично, Питър. Утре си тръгваш.

След няколко дена Жаклин Спарк й съобщи новината.

— Разправя наляво и надясно, че имаш проблем със секса.

Страните на Лори пламтяха. Излезе навън с телефона и седна с гръб към басейна.

— Фактът, че не бързам да си отворя краката, не ме прави куку.

— Знам.

— Ами ако аз реша да разкажа на света, че той обича да се облича в женско бельо? — Тази новопоявила се темпераментност й беше чужда, но не можеше просто да преглъща. Несъмнено болното съзнание на Питър си я представяше в такава позиция.

Жаклин въздъхна.

— Лори, послушай съвета ми. Не се забърквай в грозен публичен скандал. Най-добре е да проявиш достойнство и да оставиш хората сами да си вадят заключения.