Виктория Фокс - Островът на изкушението

Линъс й беше отнел всякакво чувство на самоуважение и достойнство. А сега беше настъпил моментът за разплата.

Фантазиите за възмездие разпалваха душата й от много време. Въздушните кули, които градеше за утеха в най-тъмните часове на живота си с Линъс, най-сетне щяха да се превърнат в така очакваната реалност. Биби знаеше със сигурност, че докато сърцето на гадното копеле бие, нейното ще е в окови. Никога нямаше да се усмихва с волна душа, да се смее с приятели до болка, да се любува на морето, влюбена в живота. Никога повече.

Линъс Позен беше от онези хора, които умееха да се изплъзват от справедливостта. Но дали щеше да й се изплъзне, ако справедливостта го срещнеше на прага?

Звънецът на входната врата издрънча, отеквайки из потъналото в тишина имение чак до горния етаж, където Биби се приготвяше. Погледна се в огледалото, напълно трезва за пръв път от месеци насам. Не можеше да подходи със замъглена глава към предстоящото си начинание. Събра всичкия си кураж и се изправи.

На долния етаж Линъс си наливаше скоч с гръб към нея.

— Какво? — изпръхтя в нейна посока раздразнено.

Биби стисна зъби и го доближи.

— Тежък ден в студиото? — попита го гальовно, масажирайки скованите му рамене.

Линъс пресуши чашата наведнъж. Биби ненавиждаше звука от дращенето на четинестите косми по тила му върху яката на ризата му.

— Всеки ден е тежък — измърмори той, пренебрегвайки съпричастността й. — Трябват ми единствено меко легло и добра свирка.

Тя свали ръце от раменете му и отстъпи назад.

— Странно е, че го споменаваш — измърка съблазнително. Линъс се обърна, а по лицето му бавно се разтегна пошла усмивка. Познаваше сценария, понеже го разиграваха редовно. Биби никога досега не се беше изявявала като инициаторка — та той дори не предполагаше, че й харесва. Нежеланието беше част от забавата, но пък и ентусиазмът на дамата носеше своите си облаги.

— Охоо — изръмжа, пълнейки чашата си, без да отлепя поглед от тялото й, — приятна изненада. Какъв е поводът?

— Нужен ли е повод? — Биби вложи цялата си воля в следващата част от плана.

За последно… И край.

Линъс гаврътна скоча и избърса устата си с ръкав.

— Наведи се — заповяда й.

Биби насочи мислите си към онова, което го очакваше на горния етаж.

— Не — отказа му, дръпвайки го леко за ръката с надеждата, че ще я последва. — Тази вечер съм ти подготвила нещо различно.

Линъс беше твърде недодялан в контактите си с жените, за да се усъмни в поведението й, камо ли да го анализира. Освен това и възбудата си казваше своето. Чудовищна ерекция деформираше панталона му.

— Ти водиш — каза хрипливо. Минижупът на Биби разкриваше интересна гледка и докато изкачваше стълбите подире й, режисьорът сграбчи голата плът, подобно на свиреп хищник — сочна стръв.

Като го качи на леглото, Биби овърза китките му с черна копринена лента. Стегна възлите здраво. После го възседна и го съблече чисто гол — от вратовръзката до чорапите. Плячката й вече дишаше учестено; още малко и щеше да се разпени около устата от вълнение. Чувството за контрол й се услаждаше. Защо не се беше сетила по-рано?

Бръкна в нощното шкафче, извади копринен шал и понечи да върже очите му, но той се дръпна.

— Искам да виждам всичко — заяви гърлено. В трапчинката между ключиците му и по провисналите му гърди вече лъщеше мазна пот. Въпреки отказа Биби се опита да сложи превръзката — имаше си основателна причина, — но когато видя, че започва да го вбесява, реши да преосмисли плана си. Така или иначе го беше обездвижила: това беше ключовата част.

Слезе от леглото и се разсъблече с бавни, целеустремени движения. Линъс скочи като разярен бик при вида на бельото й — или по-скоро липсата на такова.

— Ела тук — успя да изръмжи с пламнало лице, точейки лиги по оскъдните бикини, разкриващи мекото храстче от червеникави косъмчета.

Наведе се към слабините му, едвам сдържайки стомашните си сокове при допира на езика й до стипчивата глава на пениса му. Имаше вкус на сирене и пот. Прокара език по ствола му, поемайки го в устата си. От гърлото на Линъс се изтръгна провлачен стон, последван от пискливо изскимтяване, след което тазът му се надигна нагоре към лицето й. По принцип имаше навика да натиска главата й към чатала си, давейки я, но не и този път. За пръв път контролът беше в нейни ръце.

— Продължавай, захарче — каза с пресипнал глас. — Знаеш как обича татенцето ти.

Биби се подчини, търсейки опора в рамката на леглото, следейки силата на тласъците му, докато не усети, че наближава моментът да свърши. Тогава вдигна глава и отново го възседна. Членът му излъчваше противна топлина и той понечи веднъж — два пъти да го пъхне в нея, но безуспешно.