Виктория Фокс - Островът на изкушението

Легна по гръб и затвори очи. От сватбата им беше изминал месец и се надяваше всичко да върви по план в Лос Анджелис. На Бахамските острови Биби й беше споделила плановете си за развод с Линъс Позен — Стиви отдавна се молеше да настъпи този момент. Разказът за все по-жестоките издевателства на Линъс върху тялото й беше покъртителен, но сега най-накрая приятелката й проявяваше здрав разум: противният й съпруг нямаше никакво намерение да й подсигури официални проекти в Холивуд и я използваше като държанка, задоволяваща перверзните му фантазии. Стиви беше дала на Биби ключ за апартамента на Зандър, в случай че моментът да се изнесе настъпи неочаквано, и я беше уверила, че ще се върне незабавно, скимнеше ли му на Линъс да й вгорчи живота. Каквото и да им беше подготвила съдбата, връщане назад нямаше.

Стиви се надигна на лакът и присви очи зад слънчевите си очила. Грамадна бяла яхта се поклащаше по вълните на неколкостотин метра разстояние от тях. Внушителният, видимо първокласен плавателен съд разполагаше с издигната допълнителна палуба за слънчеви бани. На носа се различаваха две тъмнокоси жени върху шезлонги и една изправена висока блондинка. Стана й чудно кои ли бяха. Френският им флаг плющеше на морския бриз.

Зандър се върна на борда и студените капки вода, стекли се от тялото му, я изтръгнаха рязко от унеса й. Той коленичи и я прегърна откъм гърба й, целувайки я по врата.

— Махай се! Вир-вода си.

— Вир-вода… колко секси.

— Мокър си до кости, махай се.

Той я грабна в ръцете си и в първия момент Стиви беше сигурна, че ще я метне зад борда.

— Да не си посмял! — предупреди го веднага. — Ако докосна водата дори с малкото си пръстче, считай брака ни за анулиран.

— Не е ли раничко?

— Сериозно ти говоря, пусни ме.

Той я послуша и я целуна нежно. Устните му бяха солени на вкус. Стиви усети възбудата му до стомаха си, а през това време езикът му се прокрадна в устата й.

Слязоха в каютата и се любиха. Солта щипеше леко, както когато бяха правили секс във водата късно през нощта, тя — вкопчена в металната стълба на лодката, докато Зандър проникваше в нея откъм гърба й. Замисли се колко неповторим беше сексът със съпруга й, как никога, за нищо на света, няма да й омръзне. Как беше оставила противозачатъчните, а той — презервативите, и как двамата знаеха какво правят. Но не спираха.

Отвъд Атлантика Биби Райнър нанасяше последните щрихи на тоалета си. За тази вечер беше подбрала един от любимите на Линъс: пораздърпана ученическа униформа с бикини без дъно и кожен сутиен с прозорчета за зърната плюс къса руса перука. Почисти дневния грим от лицето си. Нанесе малко парфюм зад ушите и по китките си — пестеливо количество; Линъс мразеше да му попада в устата.

Погледна часовника. Всеки момент щеше да се прибере от важна среща с Дърк Майкълс. Вероятно водеха преговори около новия си касов екшън. Или пък обсъждаха потенциала на поредната многообещаваща новоизгряла звезда, достатъчно отчаяна, че да се съгласи на участие в някой от сенчестите им проекти.

Едва ли някога щеше да събере смелост да погледне Дърк Майкълс в очите. Не и след миналата седмица, когато Линъс се беше прибрал наквасен до неузнаваемост, нареждайки й да се съблече. Само дето не се беше прибрал сам. Водеше и Дърк, и още един от другарчетата им продуценти. Всичките пафкаха пури и къркаха бренди, обхождайки с поглед разголеното й тяло. Принудили я бяха да танцува, а след това и да падне на колене: първо пред Дърк, после пред приятелчето му. Не се беше свършило до тук — един по един й се бяха изредили, напирайки със старческите си, увиснали тела във всяко естествено отверстие, което им попаднеше. Междувременно съпругът й беше наблюдавал цялата сценка отстрани, изчаквайки реда си, облизвайки месестите си устни, радвайки се на чудната забава, която беше спретнал на другарчетата си. И накрая й бяха натикали онова… нещо. Повдигна й се. Никога нямаше да се възстанови след такова извращение.

В онази нощ беше решила съдбата му. Разводът вече не й се струваше достатъчно наказание.

Беше твърде лесно, твърде милостиво просто да го отблъсне от себе си. Защо да му дава шанс да продължи с живота си, когато нейният собствен бе така жестоко изтръгнат от ръцете й? Защо той да започва наново, когато след срама, който беше понесла, тя самата не виждаше ново начало по пътя си? Разводът безспорно щеше да накърни публичния му облик, но не и да го промени, да го накара да проумее последиците от нечовешките му издевателства над нея. Всичките тези часове на изтезания, унижения, отчаяние… а сега му беше хрумнало и да я сподели с приятелите си. Линъс, Дърк и компания цял живот бяха унищожавали жени, без дори да се замислят, че си имат работа с човешки същества, с раними хора, изпитващи тъга и болка. Мразеше ги с пламенност, каквато дори не беше подозирала, че таи в сърцето си. Мръсниците се бяха поощрявали един друг, окуражавали се бяха, сякаш в ръцете си държаха играчка, с която можеха да се позабавляват и да изхвърлят на боклука, чиято единствена роля беше да подсигури арена на мачовския им турнир, на съревнованието им кой ще я накара да извика по-силно.