Виктория Фокс - Островът на изкушението

Лори се изкиска от единия ъгъл на студиото, където се преобличаше.

— Не е истинска.

— Аха, това ми стана ясно.

— Имам предвид кръвта.

Дайте докосна с пръсти гърдите си и направи физиономия.

— Лепкаво е, да му се не види. А вчера си направих кола маска! Отгоре на всичко довечера имам среща със сещай се кой. — Данте спеше с женен актьор, който в момента снимаше новия си филм в Ню Йорк.

Като чу за коламаска, Лори веднага се сети за Питър Селзник. След разговора й с Жаклин Питър се държеше що-годе възпитано. Беше си позволил няколко набега, повечето след съвместна публична поява, сякаш умът му не успяваше да побере факта, че можеха да се преструват на двойка, а приберат ли се вкъщи, да спят в отделни легла.

— Сума мацки твърдят, че били девствени — беше я информирал Питър, яростно жвакайки любимата си дъвка с вкус на канела. — Ама вярването не е задължително. Ако се притесняваш за пресата…

— Не ме е грижа за пресата — беше му обяснила Лори. — Причината е лична.

Отговорът й беше предизвикал познатото скимтене.

— Още колко ще ме държиш на сухо?

— Такава беше първоначалната ни уговорка, забрави ли?

— Не предполагах, че говориш сериозно — беше изсумтял съквартирантът й.

И все пак, сексуалните атаки настрана, с Питър се живееше лесно. Пък и прогнозите на Жаклин за медийния бум около романтичната им връзка се бяха оказали верни. Според пресата двамата ходеха от три месеца. Спеше ли Лори с него или не? Клюкарските рубрики гъмжаха от спекулации.

— Кафенце? — предложи й Данте на излизане от студиото.

— Не мога — целуна го по бузата Лори. — Трябва да бързам за летището.

Самолетът й кацна на международното летище на Лос Анджелис в късния следобед и на Лори моментално й направи впечатление, че дори седмици по-късно градът още ехти от новината за смъртта на Линъс Позен. Отзвукът не се беше усетил така силно в Ню Йорк — все пак Лос Анджелис го беше провъзгласил за величие, — но и там сензацията не отмря дълго време. Всеки вестник и всяко списание по будките на летището разгласяваше легенди за житейските му постижения, за приноса му към филмовата индустрия и Холивуд. Всички скърбяха за преждевременната смърт на великия гений.

Докато таксито й летеше към имението „Бей Хайтс“, Лори се замисли за Биби Позен. Съчувстваше й, и тя самата беше изпитвала тъгата по загубата на любим човек — а и при такива ужасни обстоятелства… Бедно й беше въображението да си представи какво точно са правели, за да стигнат до такъв трагичен завършек, но макар и девствена, Лори не беше неука: хората често се отдаваха на „забавления“, при които една грешка можеше да те вкара в гроба. Бяха прибрали Биби за разпит в полицейското управление, но скоро след това я бяха освободили. Стана ясно, че съпругът й участвал доброволно в сексиграта, приключила с нещастен случай.

Лори се изненада да завари имението потънало в тъмнина. Питър уж беше казал, че ще си е вкъщи.

Във фоайето цареше мрак.

— Ехо? — провикна се в тишината.

Нищо. Отиде до кухнята, светна лампата и хвърли багажа си на пода. Отвори хладилника, а недоядените енергийни десертчета и огромните количества домашно приготвени плодови фрешове с полепнали по прозрачните стени на съдовете боровинкови семки й подсказаха, че Питър се е навъртал из кухнята неотдавна.

Грабна кутия натурален сок и затвори вратата на хладилника с коляно. Докато пълнеше чашата, с крайчеца на окото си мярна една доловимо движение. Обръщайки поглед към потопената във вечерен сумрак тераса, забеляза оранжева светлинка, проблясваща откъм едната страна на басейна. Сигурно там щеше да го намери, само дето не й беше ясно какво правеше в тъмното.

Като доближи вратата към вътрешния двор, дочу музика. Ритмите й бяха знойни, секси, навярно ритъм енд блус. С какво ли се занимаваше Питър?

Гледката, която я посрещна, й дойде като пълен шок.

Съквартирантът й се намираше от другата страна на басейна, чието подводно осветление придаваше аквамаринов цвят на водата. Стоеше прав с ръце на хълбоците и затворени очи. Наоколо блещукаха свещи. Басите на музиката кънтяха. Той носеше нейното бельо. Виолетовия копринен комплект, който си беше купила от „Бел Грей“ миналия месец. И обувки. Нейните обувки. Модел на „Лубутен“ с остри като ками токчета, който й бяха подарили за спомен след една фотосесия.

Между краката му бяха коленичили две чисто голи блондинки. Едната целуваше краката му — в даден момент стигна чак до ходилата, — докато главата на втората се беше закотвила малко по-нависоко, клатушкайки се нагоре-надолу, навътре-навън, досущ като клатещите се глави на куклите, които някои хора залепват по таблата на колите си. Питър напираше отривисто в устата й със сериозното изражение на войник, крачещ неустрашимо към бойното поле.