Виктория Фокс - Островът на изкушението

— За къде си се разбързал? — подразни го тя, изплъзвайки му се отново. — Нали ти обещах една изненада…

Биби извади тънко черно въже изпод възглавницата. Линъс следеше движенията й като хипнотизиран, докато тя го увиваше около врата му, привеждайки се, за да докосне със зърна гърдите му, провесвайки ги над устата му, позволявайки му да ги ближе, да ги дъвче, само и само да го държи твърд.

— Няма да стане, захарче — изхъхри той. — Не си падам по такива работи.

Биби се нацупи, преструвайки се на разочарована, но всичко беше планирано — не беше глупачката, за която я имаше.

— Хайде де, татенце — прошепна сладострастно: любимото му обръщение още от началото на връзката им. — Заради мен.

Чувстваше се раздвоен. Почти голото тяло на Биби кръжеше примамливо над него, а и се намираше на сантиметри от рая.

Приемайки мълчанието му за съгласие, Биби внимателно затегна въжето, съвсем лекичко първоначално, за да привикне с чувството, да си помисли, че женичката му просто палува. Когато му позволи да проникне в нея като възнаграждение, Линъс извъртя очи от удоволствие и по лицето му заигра пошла усмивка. Биби стегна въжето още малко, видя го как се впива по-плътно в кожата му, после отпусна.

— Пак — изхриптя той, напирайки в нея. Тя го послуша: затегна и отпусна, затегна и отпусна, затегна и отпусна.

Затегна.

Затегна.

Очите му се изблещиха. Биби отлепи ловко тялото си от неговото, клекна отгоре му и се отдаде на мисли за всички отвратителни неща, които й беше причинявал, всяко противно издевателство над нея. Той мяташе глава неистово, устата му бълваше странни гъргорещи звуци, а туловището му се гърчеше под нея, докато тя затягаше и затягаше, напъвайки всеки мускул в тялото си. Въжето прорязваше плътта му и разкървяваше. Около очните му кухини избиваха синкави петна, после виолетови, накрая и черни.

Умри, гад мръсна! Садист долен! Изнасилвач!

— Мразя те! — закрещя в лицето му отново и отново, и отново. — МРАЗЯ ТЕ!

Имаше чувството, че е на път да се разплаче или може би да прихне в смях, или и двете наведнъж.

Биби стисна силно клепачи, не желаейки да го гледа: мерзавец до последния си момент.

Внезапно конвулсиите на Линъс Позен секнаха и тялото му се отпусна неподвижно.

Стиви и Зандър акостираха на следващия ден. Стиви искаше да разгледа Капри, да посети морската пещера Блу Грото и да се повози на лифта до върха на острова.

Зандър пръв погледна към вестникарската будка, забеляза новината на първа страница и разпозна лицето там.

— Божичко, Стиви — привика я той. — Погледни.

Стиви тъкмо им беше купила сладолед, gelati , от близкия щанд. Тръгна към него, облизвайки струйка ягодов сироп от фунийката.

— Какво има?

Той въсеше вежди, видимо пребледнял въпреки тена си. Италианците търчаха край будката, разговаряйки гръмогласно на мелодичния си, цветист език.

— Зандър?

Той й подаде вестника. На първата страница имаше снимка на Линъс Позен. Стиви не знаеше италиански, но от обща култура успя да заключи, че надписът под портрета гласеше: „АМЕРИКАНСКИ ПРОДУЦЕНТ ЗАГИВА НА 56“. Грабна друг вестник и прочете едрото заглавие, това още по-шокиращо и показно: „СЕКСИГРА С ТРАГИЧЕН ФИНАЛ“.

Усмивката на лицето й посърна.

— О, не — каза глухо. — Биби.

Лори

Лори се снимаше в Ню Йорк за календар на кампания против носенето на кожени палта. Беше избрана за момиче на месец юли и видът й несъмнено нажежаваше страстите повече от летните горещини.

— Прекрасно! — възкликна фотографът, щракайки ентусиазирано. — Още една по същия начин!

Лори нагласи изпръскания с фалшива кръв дамски шал на врата си. Изглеждаше по-противно, отколкото всъщност беше: аксесоарът, ушит от екокожа, беше поизцапан с безобидна тъмна течност, чийто червен нюанс щяха да добавят чак в последните снимки от фотосесията. На фона на смуглата й плът лъскавият пурпур и окървавената кожа допринасяха за драматизма на кадрите.

Данте позираше за месец декември. Бяха разположили най-сексапилния модел в цял Лос Анджелис на кристално бял фон. Театралният очен грим и деликатното му телосложение му придаваха почти двуполово излъчване. Безкрайно царствената, макар и подгизнала в „кръв“, изкуствена мечешка кожа, обгръщаща разкошното му черно тяло, му придаваше вид на дебютантка от четирийсетте с ужасяващо красив фетиш.

— Пфу! — Едвам дочака края на фотосесията да смъкне влажната кожа от раменете си.