Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Радвам се, че си доволна. Жан много те харесва.

Лори имаше чувството, че се подиграват с нея, че я канят да участва в игра със странни правила, която не би могла да спечели. Сервираха ордьоврите и двете си размениха хвалебствия за качеството на храната. След това Ребека се усмихна и каза:

— Съпругът ми е много привързан към всички момичета от агенцията.

— Разбира се.

— Жан замина за Европа. Гостува на семейството си.

— Във Франция, предполагам?

Ребека хапна от муса и задъвка бавно.

— В Италия. На остров Капри.

— Не съм била там.

Последва неловко мълчание.

— Ти ще отидеш ли?

— Едва ли. Тази седмица се налага да се прибера у дома.

— Не живеете ли в Ел Ей?

— Жан има апартамент тук, но домът ни е другаде.

Думата „дом“ и неизбежно свързаните с нея спокойствие и уют не се връзваха с образа на човек като Жан. Защо изобщо се беше женил? Какъв е смисълът на брака, ако прекарваш цялото си време в преследване на други партньори? Не беше изключено да имат отворена връзка. Много двойки в Холивуд живееха така. Лори искрено се възмущаваше на такава слободия, тъй като за нея венчилото беше свято и символ на вечна клетва.

— Къде е домът ви?

Ребека я изгледа.

— Извинявай, не исках да любопитствам.

— Няма нищо. — Отговор така и не последва.

За щастие в този миг Десидерия вдигна тост. Речта продължи достатъчно дълго, за да сложи естествен край на разговора им.

Аврора

— Ела в Италия.

Паскал й се обади седмица преди началото на учебния срок. Аврора моментално прие поканата. Едно последно развлечение, преди госпожа Дърдън отново да впие вампирските си зъби в шиите им. А и осемседмичният престой в Лос Анджелис й идваше в повечко въпреки ободряващото въздействие на Рита Клей. Агентката работеше неуморно по полагането на основите на така нареченото й завръщане: вълнуващи събития се очертаваха след края на учебната година и окончателното й прибиране в Лос Анджелис.

Окончателно.

Идеята я плашеше. Ами ако не искаше да се връща? Ако й се щеше да се уедини на някое тихо местенце и да се порадва на анонимност за известно време? Не беше споделяла с Паскал за терзанията си, понеже знаеше какъв отговор я очаква: че трябва да напусне Лос Анджелис завинаги и да стори нещо „значимо“ в живота си. Само дето не беше толкова лесно.

Жизел и Арно Деверо имаха вила на остров Капри. Тъй като никога не беше посещавала Италия, името не й говореше нищо (макар че имаше понятие за панталони модел „капри“: престъпно лош вкус). В началото на септември взе самолет до Неапол, където Паскал я посрещна радушно на летището.

— Липсваше ми! — викна възторжено Аврора. Целунаха се леко по устните.

Паскал я поведе през терминала.

— Чака ни яхта.

Взеха такси до неаполското пристанище. Фериботните площадки преливаха от туристи, влачещи претъпкани куфари на колелца след себе си. Аврора и Паскал си пробиха път през навалиците, откриха яхтата „Бомбардие“ на семейство Деверо и се качиха на борда с помощта на двама смугли италианци. Единият, облечен в безупречно бели къси панталони и риза с моряшка емблема на гърдите, държеше руля.

— Grazie, signor — каза Паскал и продължи да говори на италиански, но Аврора изпусна нишката.

Скалистите върхове на Капри се виждаха през морската шир, макар че тежката мараня размиваше зъберите им. Когато яхтата напусна кея с шеметна скорост, бързо отдалечавайки ги от мръсотията и прахоляка на Неапол, Аврора вдъхна соления морски въздух, заслушана в заглъхващата шумотевица на сушата и равномерното бръмчене на двигателя.

— Каква красота само, а? — отбеляза Паскал, скривайки очите си зад слънчеви очила на „Гучи“.

— Суперско е. — Аврора незабавно съжали за глупавия си отговор. Трябваше да овладее някак така наречената от Паскал „безмозъчна американщина“ в изказа си. Намираше се в Европа все пак. И то в компанията на Арно и Жизел Деверо. А колко й се щеше да притежава поне капка от изтънчеността на Паскал.

След двайсетина минути стигнаха острова. Нижеха се опашки от плавателни съдове, чакащи да акостират. Туристите стъпваха един по един на брега с помощта на масивната, почерняла от слънцето ръка на млад италианец. Таксита кабриолети, всичките бели, прииждаха да откарат посетителите към хотелски стаи и апартаменти или пък по витите пътища на стръмните канари на юг, към стария град Анакапри. Аврора се смая от факта, че яхтата на семейство Деверо разполага с частен док и още с вкарването към нея се спуснаха цял куп мъже, които грабнаха въжета, вързаха ги за площадката и поеха багажа на момичетата.