Виктория Фокс - Островът на изкушението

— И още как! — Биби огледа гостите. — Братчето ми защо го няма?

Защото не съм го канила.

— Изникна му някаква работа…

Беше успяла да се отърве от Бен едва преди няколко седмици, когато най-накрая си беше намерил приятелка и беше решил да се пренесе у тях и да използва нея. Не беше проявил никакво желание да помогне на Биби навярно защото собствените му срам и отвращение надделяваха над братската любов. Стиви го беше намразила до непоносимост. Егоизмът, безделието, пристрастеността му към царевичните пръчици, които се търкаляха из целия апартамент, и слухтенето пред спалнята, когато Зандър оставаше при нея, засилиха ненавистта й. Гледката как се задоволява, наслаждавайки се на Безликата лисица, се беше запечатала в съзнанието й.

— Може би участие? — попита с надежда Биби.

— Не съм сигурна.

Зандър се присъедини към тях и прегърна Стиви през кръста.

— Привет, мила ми съпруго.

— Не знам кога ще свикна с това обръщение.

— Гледай да е по-бързо.

— „Съпруже“ звучи по-добре от „съпруго“ — отбеляза Стиви. — Направо гали ухото.

Биби се засмя, а Линъс посъветва Зандър:

— Най-добре я дръж под око! Кой я знае какви ги мисли.

— Винаги мога да проследя мисълта й — сдържано отвърна той и се усмихна.

— Тук ли ще прекарате медения си месец? — попита Линъс и намигна: — Да се запасите с мед, ако схващате какво имам предвид.

— Всъщност ще посетим Европа — обясни Зандър, опитвайки се да смени темата. — Мой приятел има яхта край италианското крайбрежие.

— Европа е чудесно място — изпухтя Линъс и плъзна поглед по тялото на Стиви. — Европейките са страхотни жени!

Биби продължаваше да се взира в океана. Стиви усети, че бяха прекалили с приказките за съвместно щастие, и докосна Зандър по лакътя, за да му даде знак, че ще го остави за малко. После хвана ръката на приятелката си.

— Хайде, ела да се поразходим.

Двете тръгнаха по плажа. Когато се отдалечиха, Биби спря.

— Стив, искам да споделя нещо с теб.

— Разбира се. Можеш да ми кажеш всичко.

Биби пое дълбоко въздух и разкри плана си.

Лори

След около месец Питър Селзник се нанесе в къщата й. Той беше двайсет и седем годишен актьор, отскоро познат в киносредите покрай участието си в хитовия сериал „От съпрузи няма нужда“ където играеше гол до кръста градинар. Пълнометражният филм с първата му главна роля предстоеше да излезе на големия екран в началото на идната година.

Лори се беше помъчила да го хареса при първата им среща. Привличането би улеснило нещата. Само че така й не успя. Питър беше расов калифорнийски жребец — висок, снажен, мускулест, с небрежно разрошена русолява коса и чаровна усмивка, — но не беше неин тип. Обичаше да използва изрази като „готини мацки“, „яко“ и „нямай грижи, пич“. Напомняше й на задъхано и игриво кутре. Като се има предвид с какви хора можеше да я събере, Жаклин не я беше прецакала чак толкова.

Освен това рядко се засичаха в имението. Снимките на Лори продължаваха до тъмно, а Питър не пропускаше нито едно парти. Понякога ходеха заедно, за да позират пред папараците. Пресата постоянно тръбеше колко сладка двойка били.

Тази вечер се прибираха вкъщи след поредното парти. Питър си беше наел шофьор, латино на име Санто. Лори поговори с него на испански, докато Питър бърбореше какви ли не глупости. Май започваха да наподобяват истинска двойка.

— Сладурано, побъркахме ги! — превъзнасяше се Питър, докато шофьорът паркираше пред къщата. — Щяха да се изтрепят да ни снимат.

— Аха — промърмори Лори, която беше капнала и нямаше търпение да се шмугне между чаршафите.

Но още с отварянето на вратата Питър хвана ръцете й и я притисна към стената.

— Какво правиш?! — ядоса се Лори.

— Хайде де, бебчо, да не мислиш, че вярвам на тия измишльотини с девствеността. Знам, че ме желаеш.

Тя го блъсна с цяло тяло и заяви:

— Грешиш. Разкарай се.

— Е, пък и ти. Така ще натъжиш малкия Питър.

Лори измъкна ръцете си.

— Отивай в стаята си!

Той се начумери.

— Ама ти наистина ли си девствена?

— Да.

— На колко си — двайсет и две, двайсет и три?

— На деветнайсет.

— Леле! И защо се пазиш?

— Лека нощ, Питър.

Той се ухили и я огледа с влажен поглед.

— Да знаеш, че си падам по предизвикателствата.

Тя стигна до стълбището и се обърна.

— Дано да си по-пиян, отколкото изглеждаш. В противен случай ще си имаме разправии. Отивай да спиш.

Дръжката на вратата изскърца и я събуди. Тя хвърли сънен поглед към часовника: два сутринта. После видя силуета на Питър Селзник на прага на стаята.