Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Връщай се в стаята си! — възмутено каза Лори.

— Не мога да заспя — оплака се Питър и светна лампата.

За неин ужас беше чисто гол и изцяло епилиран, без нито едно косъмче по тялото. Лори гледаше слисана, защото за пръв път виждаше гол мъж, при това възбуден. Не можеше да отлепи поглед от слабините му. Питър го разтълкува като покана.

— Знам, че ме искаш, сладурано. Защо се съпротивляваш? Все някой ден ще трябва да се простиш с девствеността си. Мога да те науча на някои неща. От теб се иска да се отпуснеш и да ми позволиш да те забавлявам. Имаш ли представа колко момичета мечтаят да са на твое място?

Лори седна в леглото и извърна очи. Имаше чувството, че й пробутват някаква евтина, пошла стока.

— Питър, казах ти вече. Не и не! Не проявявам интерес. Мислех, че хората от „Един щрих“ са ти обяснили как стоят нещата.

— Нека сега аз ти ги обясня — не се предаваше Питър.

Той седна на леглото, а Лори се дръпна към стената, осъзнавайки, че потничето и шортите й не прикриват достатъчно гърдите и бедрата й. Обзе я тръпката, която беше почувствала с Рико. Не се съмняваше, че Питър е добър любовник. И въпреки това каза:

— Настоявам да си тръгнеш веднага!

— Изпускаш много. По-хубаво нещо от секса няма. А сексът с мен е супер!

— Отивай си в стаята.

— Искаш да кажеш, че не искаш една хубава доза от ето това? — Той плъзна ръка по корема си.

Тя устоя на порива да погледне.

— Да.

— Да — искаш, или да — не искаш? — намигна Питър.

— Отивай да си лягаш — каза Лори за пореден път и се зави с чаршафа.

Питър изпъшка отегчено и скочи от леглото.

— В случай че размислиш, знаеш къде да ме намериш.

— Ясно.

Когато се увери, че си е тръгнал, Лори се отпусна в леглото и загаси лампата. Лежа будна дълго време. Ръката й се прокрадна под ластика на шортите, тя затвори очи, но за нейно разочарование в съзнанието й изникна не друг, а Жан Моро. Как ли изглеждаше гол…

— Не се шегувам. Дойде посред нощ! Налага се отново да обсъдите условията на съжителството с агентите му.

Жаклин я гледаше потресена.

— Толкова съжалявам! Какъв ужас!

— Като че ли си е поставил за цел да ме вкара в леглото.

— Абсолютно недопустимо поведение. Остави нещата на мен. Ще въдворя ред.

— Благодаря ти.

— Не ми благодари. И не му се поддавай. Питър е прочут с женкарството си, а ти — с девствеността си. Пресата е луда по такива истории — жребецът срещнал жената, за която е готов да прояви търпение… А може би не? Връзката ви позволява на хората да видят и теб, и него в друга светлина. Затова настоявахме да ви „сватосаме“.

— Не съм съгласна да се стига до консумиране на връзката.

— Разбира се.

Десидерия Гомес организираше тържество по случай четирийсетия си рожден ден. Питър отсъстваше от града, така че Лори отиде самичка. На купона не беше дадена гласност и пред крайбрежното жилище на домакинята имаше само шепа папараци.

Десидерия изглеждаше поразяващо в сексапилна рокля и обувки на висок ток. Лъскавата й черна коса беше вързана на конска опашка. Поздрави Лори на вратата и тя й поднесе подаръка: дебела сребърна гривна с гравирани инициали „ДГ“. Десидерия ахна от възхита.

Повечето гости бяха пристигнали. Лори забеляза Данте, привлекателен чернокож мъж с бръсната глава, наскоро навлязъл в света на модата, и двуметровата червенокоса моделка Пърл. Двамата имаха договор към „Ла Люмиер“.

— Здрасти, красавице — поздрави я Данте с целувка и дяволито попита: — Как е Питър?

— Не ми се говори за него.

— Лори, откъде се взе това плашило! — прошепна той, загледан в някой зад гърба й.

Тя се обърна. Данте беше известен с ехидните си реплики и задкулисни злословия.

Зад нея стоеше Ребека Щутгарт.

Лори плъзна трескав поглед из стаята, тръпнеща от желание да зърне Жан. Само дано гневът й не надделееше, че тогава нищо не би я спряло да лисне питието си в лицето му.

— Не е за вярване, че спи с най-сексапилния мъж на планетата — пошушна Пърл. — Какво ли е всяка вечер да си лягаш с Жан Моро?

— Моля? — възмути се Данте. — Най-сексапилният мъж на планетата стои пред теб! И все пак си права…

За зла участ местата на Лори и Ребека на масата за вечеря бяха едно до друго. Съпругът й обаче липсваше.

— Как вървят нещата с Мак Валъри? — попита Ребека и даде знак на келнера, че не иска повече вино.

— Прекрасно — отвърна Лори. — Доволна съм от договора си.

Навсякъде, където се обърнеше, нещо й напомняше за Жан. Дали Ребека не знаеше за тайната им? Беше останала с такова впечатление след срещата в „Ла Кут“. Дали Жан й беше признал за случилото се? Дали не я беше излъгал, че Лори го е целунала без неговото съгласие? Дали не й се бяха присмивали заедно — наивната хлапачка, докопала се до влиятелен мъж? А може би Ребека гледаше подозрително на всяка моделка от „Ла Люмиер“, защото знаеше хищническия апетит на съпруга си…