Виктория Фокс - Островът на изкушението

Сега я очакваше сватбата на Стиви и Зандър. Щяха да се врекат във вярност на скромна церемония на Бахамите само седмици след вестта за годежа им.

Стиви знаеше всичко за нея. Преди време й се беше обадила с настойчива молба да се срещнат и Биби се беше досетила за причината. Приятелката й не спомена как се е натъкнала на „Храбрият шибач“ и Биби не я попита. Стиви заяви, че ще я измъкне от мръсните лапи на Линъс и се спусна да й събира багажа.

Ала това не беше толкова лесно. Биби все така се надяваше, че униженията й не са напразни и Линъс ще спази обещанието си и ще й помогне да стане известна актриса. Без неговата подкрепа щеше да остане поредната порнозвезда без шансове за кинокариера.

— Умолявам те, Биб — разрида се Стиви. — По-важно нещо от щастието ти няма. Това безобразие не може да продължава.

Но за Биби друг вариант не съществуваше. За разлика от Стиви нея я сполетя такава зла участ…

— Ще ти намеря жилище — продължи Стиви. — Ще заживееш самичка. Ще ми върнеш парите, когато можеш, не го мисли. Ще те свържа с Марти…

Биби се изсмя.

— Като че ли Марти Кинг ще ми обърне внимание! Щом надуши миналото ми и съм вън от играта.

Стиви я накара да обещае, че ще се чуват по телефона всеки ден. Увери я, че размисли ли, моментално идва да я вземе и край на миналото…

Линъс се беше разплул в стола на хотелската им тераса, докато карибското слънце жареше кълбовидното му, бледо тяло. Спеше с отворена уста и хъркаше, капнал след полета. Зандър и Стиви бяха подсигурили на гостите си хотелски стаи в курорт близо до Насау. Церемонията щеше да се състои на другия ден на брега на съседния остров Парадайс.

Биби се отвращаваше от вида на съпруга си — провиснали гърди със сиви косми, грозни грамадни стъпала, криви, пожълтели нокти…

Разопакова багажа си тихо, за да не го събуди. След сън винаги я награбваше и колкото и да се дърпаше, той надделяваше, докато солените й сълзи попиваха във възглавницата.

Всеки път — едно и също. Страданието й не го притесняваше, а го възбуждаше.

Биби извади несесерчето си, влезе в банята и засмърка от белия прашец. Денят мигновено се проясни.

Стиви беше пожелала спокойна церемония без камери и без публичност — само приятелите и семейството. Златистият бряг на остров Парадайс подхождаше на желанието й. Роклята й беше на английски дизайнер — класическа кройка, дълбоко обло деколте и дълги дантелени ръкави. Двамата със Зандър се венчаха под окичена с цветя арка на плажа.

— Поздравления, госпожо Джейкъбсън — каза Марти Кинг, похапвайки от ордьоврите. — Да си призная, хубавата новина ме изненада.

— Сериозно? — Стиви не беше яла нищо и шампанското я беше замаяло. — Впрочем не съм госпожа Джейкъбсън. Запазвам фамилията си.

Уанда Джерънд кимна одобрително.

— Точно така. Винаги ми е харесвало името ти — Стиви Спелър!

— Менделсон го прави още по-благозвучно! — пошегува се Стиви, сочейки сватбената си халка.

— Изненадах се, защото и двамата ми се струвате твърде съсредоточени в кариерите си — поясни Марти.

— Не е лъжа — потвърди Стиви. — Но бракът е друго нещо.

Съвместният им проект, филмът за кабаретната танцьорка от Вегас, беше обрал овациите на критиците. Уанда я беше предупредила, че като нищо ще плъзнат слухове как бракът им е рекламен трик, целящ да обсеби медийното пространство точно в седмицата на филмовата премиера, но този факт не я тревожеше. Светът гъмжеше от теории на конспирацията.

— Марти, бъди готов — подразни го Уанда, — може ти да си следващият.

— Силно се съмнявам.

Той беше заклет ерген, прекалено ангажиран, за да се отдаде на романтична връзка. А и още не беше намерил достойната жена. Кариерата беше на първо място в живота му.

Стиви мярна Биби и Линъс да вървят по брега. Биби беше събула обувките си и джапаше във водата, напомняйки й за безгрижното момиче, което беше срещнала в Ню Йорк. Извини се на Марти и Уанда, които бяха подхванали разпален спор за женените двойки в Холивуд, и тръгна към приятелката си.

— Ето я и прекрасната булка — захили се Линъс. Под мишниците на сивото му сако тъмнееха потни петна.

Стиви прегърна Биби, но не събра сили да прегърне и мъжа й. Ако не се беше чувствала длъжна да го покани, не би го допуснала дори на километри от сватбата си.

— Тъкмо разказвах на Линъс за съжителството ни в Ню Йорк! — усмихна се Биби с блестящи очи. Личеше си, че пак е надрусана, но Линъс явно не го беше грижа.

— Страхотно си прекарвахме — кимна Стиви.