Виктория Фокс - Островът на изкушението

Фара Майкълс й телефонира още първата вечер.

— Ехо, купонясва ли ти се? — Явно след месеците на раздяла Фара беше готова да зарови томахавката. Аврора не си спомняше каква беше причината за публичния скандал помежду им, пък и открай време й минаваше бързо.

— Защо не — съгласи се тя, макар и без особен ентусиазъм.

Отидоха в „Мазето“, изпиха по няколко шота силен коктейл и пушиха в беемвето на Фара. Аврора не знаеше откъде да започне да разказва — „Света Агнес“, Паскал, аборта, Париж… Но Фара така или иначе не прояви интерес. Вместо това й наду главата с връзките на баща й, който смятал да й уреди главната роля в предстоящ филм на „Сърчбийм“. На Аврора й влизаше през едното ухо и излизаше през другото. Разговорите с Паскал бяха съвсем различни, за истинските и важни неща…

Фара не би проумяла преживяванията й в чужбина. Несъмнено щеше да се отврати от близостта й с Паскал и да се изсмее на твърдението, че двама души могат да се свържат духовно, независимо от пола си. А що се отнасяше до аборта… Нощ след нощ Аврора бе плакала и се бе осъждала за отнетия живот. Паскал й повтаряше да забрави за случилото се и веднъж дори й заяви, че й е дошло до гуша да играе ролята на довереница. Равнодушието й беше доказателство, че нищо особено не се беше случило, и че няма да я смятат за прокажена.

Няколко дни след пристигането й Аврора се излежаваше с майка си до басейна. Момичето беше с доста оскъден бански, за да се възползва максимално от калифорнийското слънце. Шерилин се беше увила с шал и се криеше зад тъмни очила със силна UV защита. По едно време се появи Том и седна на ръба на шезлонга на дъщеря си.

— Имам новина за теб!

Дано да не им беше скимнало да я върнат в тексаското ранчо! Повдигаше й се при мисълта за злочестата случка с Били Боб Хокър. Не искаше да чуе за онова място.

— Каква новина?

— Току-що се чух с Рита Клей. — Том отметна боядисания меден кичур от лицето си и добави: — Съгласи се да ти стане агент!

Рита беше една от най-търсените агентки в Холивуд, но Аврора не сподели ентусиазма на баща си. Докато Том се превъзнасяше около значението на рекламните кампании и имидж маневрите, дъщеря му се чувстваше като предишната вечер в компанията на Фара. Имаше чувството, че вече принадлежи към друг свят…

— Е? Какво ще кажеш?

Аврора седна в шезлонга.

— Страхотно.

— Може да запишем съвместен проект тримата заедно! Стига да сключим договор със „Страйк“!

„Страйк Рекърдс“ беше звукозаписната компания на родителите й и същата, чрез която беше издала и собствения си, оплют от критиците албум.

Хрумването му за съвместен проект смрази кръвта й, но стисна зъби и каза:

— Благодаря ти, тате.

— За нищо, бебчо. — Той се изправи и я целуна по челото. — Много се радваме, че се възстановяваш. Нали, Шерилин?

Трудно беше да се каже дали майка й спи, или будува зад очилата, но реакция не последва.

Том присви очи срещу силните лъчи на слънцето.

— Рита ще дойде на гости днес следобед. Тъкмо ще се запознаете.

Рита Клей беше очарователна чернокожа жена с късо подстригана изрусена коса. Още с пристигането си в имението предложи на Аврора да излязат.

— Не бива да обсъждаме бъдещето ти в обкръжението на миналото.

Тя се оказа праволинеен и откровен събеседник, а и добър слушател. Рита работеше с най-големите имена в бранша, което изобщо не я учудваше.

Седнаха в ресторант „Булевардът“ на хотел „Бевърли Уилшър“. Няколко папараци ги заслепиха със светкавиците си.

— Аврора, насам!

— Аврора, как беше в Англия? Ще се връщаш ли?

— С нова агенция ли ще подписваш?

В началото на славата си Аврора се беше радвала на папараците, но после й омръзнаха. Днес отново изпита тръпка, пък и компанията на Рита Клей означаваше позитивни отзиви в пресата.

— Как си се представяш след година? — попита я агентката.

Аврора не се беше замисляла. Всъщност й оставаше още една година училище, след което се връщаше в Щатите завинаги.

— Ами не знам…

Рита очакваше да се срещне с разглезена холивудска лигла — такава беше информацията за Аврора Наш в пресата, но момичето й се стори учудващо неуверено и раздвоено. Дори леко свенливо. В крайна сметка трудововъзпитателният лагер си беше свършил работата.

— И все пак? — насърчи я тя.

Аврора изпита нужда да сподели с Рита истинските си чувства и подхвана:

— Майка ми и баща ми, те… Как да го обясня, не знам… Наследила съм този начин на живот по рождение — Холивуд, слава, звезди, но вече не съм сигурна, че ми допада. Понякога се чувствам истински… празна. А ми се струва, че светът има какво да ми предложи. Сигурно ти звучи адски неблагодарно от моя страна, но фактът си е факт. Баща ми крои разни планове за мен, ама нито веднъж не ми е задал твоя въпрос — как се виждам след година. Може би затова не знам отговора. Имам чувството, че не ги познавам — особено майка ми, — а и те не ме познават… Но на никого не му пука. Все едно сме съквартиранти. Майка ми е нонстоп надрусана. Не искам да бъда като нея след няколко години. Не искам такъв брак. Имам чувството, че двамата дори не се харесват. Отношенията им не са нормални и семейството ни не е нормално. Ако изобщо съществува такова нещо като нормално семейство. С две думи, искам да ти кажа, че уважавам усилията ти и желанието ти да ми помогнеш, но не искам да те лъжа, че ще вложа всичко от себе си. Защо да ти губя времето…