Виктория Фокс - Островът на изкушението

Някога Ребека Щутгарт беше могъща жена. И може би все още беше… Ако знанието беше сила, тя я държеше в ръцете си.

Лори

През лятото с представянето на новото момиче на „Валъри“ и стартирането на последната изключително успешна козметична линия на Мак, Лори Гарсия се превърна в най-търсения модел на модната арена. Ликът й грееше по билбордове из цялата страна, в Европа и чак до Япония. Сексапилна и знойна, но и свенлива красавица, тя подлуди пазара с излъчването си. Всекидневно беше ангажирана с фотосесии, интервюта, участия в радио и телевизионни предавания, появи на червения килим и бизнес обеди със силните на деня в Ел Ей. Тя постепенно придобиваше славата на американски талисман. Каква по-голяма сензация от съдбата на бедно, очукано от живота момиче, попаднало в света на богатството и знаменитостите, следвайки пътеводната светлина на „Ла Люмиер“?

От една страна, славата отговаряше на очакванията й, а от друга — показваше непознатото си лице. Налагаше се да работи до пълно изтощение. Хапваше набързо, дремваше и нямаше никакво лично време. Фотосесиите идваха и си отиваха, спеше от хотел на хотел, нямаше си дом, а приятелствата се зараждаха и изстиваха.

Непорочността й не спираше да очарова масите. Притегателната комбинация от непокварена добродетел и специален блясък в очите, който обещаваше нещо повече, беше първото, което Жаклин Спарк изтъкна за издигане на имиджа й. Агентката се кълнеше, че тази комбинация ще спечели любовта на публиката. И се оказа права. Образът на Лори прерасна в прототип на младите момичета, без да попада в капана на консервативния модел на подражание. Тя олицетворяваше персонажа на по-голямата сестра, на приятелката, с която можеш да споделиш мечтите и тайните си. Силният пол я намираше за неустоима. Привличаше ги съблазнителната идея, че се пази за тях в един звезден свят, където липсата на порок беше рядко явление.

Но Лори не беше невинното момиченце, за което я представяха. Никога през живота си не се беше чувствала по-далеч от невинността.

Причината не се криеше във факта, че беше целунала женен мъж. Беше обръгнала вследствие на преживяния опит. За младото сърце на Лори измамата на Жан Моро беше възможно най-непростимата форма на предателство.

Често си спомняше за злополучния обяд в „Ла Кут“. Съпругата му се беше присъединила към тях с елегантна, уверена походка. Това беше жена, сигурна в мъжа до себе си. Ребека Щутгарт, дъщеря на покойния Крофърд Щутгарт, финансист милиардер и собственик на американска банкова корпорация, беше четирийсет и две годишна, с десет години по-възрастна от Жан. Имаше пленителния чар на филмова дива, лъскава тъмновиолетова коса и перфектна млечнобяла кожа. С всяка част от тялото си излъчваше лукс и съвършенство — от деликатния грим до скъпоценните камъни на китките и пръстите й. Лори си спомни, че я беше виждала на ревюто на „Фронтлайн“ във Вегас — сериозната жена до дясното рамо на Жан. Как не се беше досетила тогава!

— Аз… не знаех, че си женен — едва изрече тя.

В момент на прозрение осъзна защо я бе изолирал така. Жененият мъж и гузната му съвест.

Всяка една подигравка, всяка обида, която сестрите й бяха отправяли, изведнъж дойде на мястото си. Курва! Уличница! Развратница!

Жан си беше поиграл с нея, а тя му беше повярвала. Всички казваха, че е голям донжуан. Сигурно редовно навестяваше тийнейджърките от бедните квартали, омайваше ги със сладките си лъжи, като се правеше на герой само заради някаква целувка — а може би и нещо повече. Вероятно мъже като него се възбуждаха от идеята, че могат да притежават всяка жена, но и да свалят класата за разнообразие — отегчени от съпругите си и развили апетит към простолюдието.

Сигурно се беше стъписал, когато Десидерия я беше довела от Испания. Бедно девойче, твърде неподходящо за лъскавия му живот. Но ето че изпитваше приятна нотка на злорадство, че се беше наложила и работеше за него, без да има намерение да жертва изгряващата си кариера заради непристойната позиция, в която я беше поставил.

Каквото и да се беше случило помежду им онзи ден в „Трес Ерманас“, то беше в миналото и очевидно без значение.

Лори ненавиждаше Жан Моро. В празнотата от някогашното й увлечение се загнезди семето на чиста омраза, което избуя във вита лоза. Тя се оплете умишлено в нея, защото се опасяваше, че отново ще му повярва.

Часовете прераснаха в дни, дните в седмици и времето я научи да забравя. Сетеше ли се за Жан, Лори влагаше всичко от себе си, за да го забрави. Контролираше съзнанието си и откри, че е по-силна, отколкото предполагаше. Изличи сцената на сблъсъка с Диего Маркес и бандата му. Прогони спомена за преживяното в колата на Жан. Спря да го вика в самотните нощи. Целувката помъждука в паметта й и угасна.