Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Как е, Руб? Екстра местенце, няма спор!

Двуметровият атлет се облегна на мраморния парапет. Тялото му беше изваяно като скулптура — съвършени, яки мускули и физика на бог. Същинско превъплъщение на изяществото. Той се славеше като най-бързия човек на планетата, притежател на световния рекорд за стометров спринт. Олимпийската тренировъчна програма на Джакс включваше чести посещения на спа комплекса за отмора и възстановяване на силите и това обясняваше фамилиарниченето му с Рубен.

— Доволен си от престоя си, нали?

— Иска ли питане? Разпускам юнашки.

Рубен продължаваше да мисли за разговора тази сутрин и не успяваше да се отърси от чувството на страх. Едно бренди несъмнено щеше да му дойде добре.

— Леле, че жега! — Джакс вдигна ръце и подуши първо едната, после другата си мишница. Гледката наподобяваше на куче, препикаващо дърво. — Хей, Руб, хайде да ни поразведеш из имението преди купона!

Рубен едва сдържа негодуванието си. Ала от Джакс нямаше отърваване. Боже мили, колко звездни задници беше целувал през последните трийсет години! А уж и той самият беше знаменитост! Кой целуваше неговия задник?! Кой?

Усмихна се вежливо и каза:

— С най-голямо удоволствие.

По-незабележима и от сянка, Маргарет Дженсън се шмугна в къщата. Да бъдеш никой има своите предимства. Свободен си да действаш напълно незабелязано. Питаше се защо Рубен бе така притеснен. Един-единствен човек знаеше за плана й, а той се очакваше да пристигне поне след час. Имаше нещо друго… Шефът й неслучайно провеждаше срещи с Жан и се скиташе из имението като преследвано животно…

Очакваше с нетърпение качването му на яхтата заедно с всички останали надменни богаташи, заради които островът тънеше в поквара. Възмездието й нямаше да се стовари само върху главата на господин Ван. Щеше да отмъсти заради всички жени по света, заради всички майки. Престъплението срещу самата нея оставаше в сянката на една всеобхватна неправда, на която бе станала неволен свидетел. Беше изпитала последствията върху гърба си — никоя майка не заслужава да бъде манипулирана по такъв долен начин и лишена от най-скъпото в живота си. Коварният господин Ван използваше думи като „хуманитарен принос“ и „благотворителна дейност“, прибирайки парите от нечестния бизнес до последен цент. Нищо чудно, че се къпеше в разкош. Крал беше от наивните и доверчивите, от хора, които на драго сърце ръсеха пари, за да защитят безценните си репутации, а нощем спяха спокойно с увереността, че помагат на клетите жени. Единствено тя имаше щастието да остане в живота на момчето, понеже господин Ван беше решил, че иска наследник на империята си.

Дали в последния момент щяха да осъзнаят какво се случва? Дали щяха да имат няколко секунди за угризения и разкаяния? Или смъртта щеше да ги връхлети мигновено?

Маргарет приготви бутиковия костюм на модна къща „Моро“, в който щеше да се преоблече господин Ван след обиколката с Джакс. Няколко минути в компанията на олимпийския идол й бяха достатъчни да определи що за човек е. През живота си беше срещала множество известни лица, но този като че ли беше най-заблуденият от всички. За какъв се имаше, за божество ли? Дори не благоволи да я погледне. Икономката беше вън от неговия радар — не беше богата и знаменита, нито пък млада и красива. Джакс беше всеизвестен женкар. Една колежка от спа комплекс „Риф“ й беше казала, че прочутият атлет се лекува на острова не от друго, а от пристрастеност към секса. Цялата тази работа с релаксацията и възстановяването на силите си беше чиста заблуда на противника. Ако остров Какатра можеше да говори… Миналия месец им беше гостувал световноизвестен аренби изпълнител за лечение на манията му по вдигане на тежести. Нарамвал каквото му падне — шкафове и маси в мебелни магазини, коли по улиците… Тежестите във фитнес залата били за слабаци и много леки за него. Терапевтът му се принудил да закове мебелите в пода на кабинета си!

Веднъж да свършеше всичко, като нищо щеше да издаде книга. Маргарет погледна часовника си. Появеше ли се Енрике Маркес след час, връщане назад нямаше. Една мъничка частица от нея протестираше срещу дръзките й планове. Мисълта, че всички тези хора ще измрат, ще се издавят като плъхове… А оцелелите? Тях ги очакваха акулите. Тази част на океана гъмжеше от акули. Беше виждала как черните им перки порят водната повърхност, тихо, смъртоносно и опасно близо до брега. Представяше си как зъбите им разкъсват на парчета съвършените холивудски тела, раздират дизайнерските рокли, как дълго обгрижваната кожа подпухва и посинява, как ужасените им писъци огласят нощното небе…