Виктория Фокс - Островът на изкушението

Зандър предпочете да не отговори, взе сакото си и каза:

— Радвам се, че те видях.

Дали беше чул въпроса й? Най-вероятно не. Така или иначе не й влизаше в работата. Беше проявил достатъчно отзивчивост към нея.

— И аз се радвам, че ми отдели време.

— Дръж ме в течение с положението на приятелката ти.

— Разбира се. — Сърцето й се сви при мисълта за клетата Биби. Как щеше да я измъкне от калта? — Е, довиждане — кимна тя. — Звънни ми следващия път, когато дойдеш в Ел Ей.

— Ще бъда тук и утре. Знам един прекрасен ресторант. Искаш ли да вечеряме заедно?

Лори

Мак Валъри — не кой да е, а Мак Валъри от „Валъри Козметикс“ — искаше среща с нея. Десидерия звънна рано сутринта, за да й съобщи новината.

Лори онемя от удивление. Мак Валъри беше най-голямото име в бизнеса. Ако работеше за него, светът щеше да е в краката й.

А заедно със света — и мъжът на мечтите й.

Взе такси до имението в Бел Еър, където се подвизаваше повелителят на красотата. Десидерия я чакаше издокарана в черно, с тънка ментолова цигара в ръка. Нито веднъж не беше повдигнала въпроса за онази нощ във Вегас. И оттогава насетне се беше превърнала в олицетворение на деловитостта.

С нея имаше още една жена — към двайсетте, с руса коса, проницателни зелени очи и трапчинка на брадичката. Десидерия я представи като Жаклин Спарк, пиарка с големи перспективи в агенция „Един щрих“, с която работеха „Ла Люмиер“. Жаклин стисна ръката на Лори с професионален маниер и я удостои с вежлива усмивка.

— Изглеждаш прекрасно. Готова ли си?

— Винаги. Какво се очаква от мен?

— Да бъдеш себе си — посъветва я Десидерия и загаси цигарата. — Мак има среща с още три момичета, така че трябва да му направиш силно впечатление. Не говори, освен ако не те пита нещо. Запомни — от теб лицето, от мен и Жаклин — останалото.

— Лично аз смятам, че зърне ли те, другите момичета нямат шанс — любезно рече Жаклин.

Имението на Мак Валъри беше оградено с палми. Листата им шумоляха приятно на калифорнийския бриз. До вилата имаше луксозен басейн във формата на полумесец. Лори се мъчеше да запази спокойствие, макар стомахът й да беше свит на топка. Навлизаше в територията на големите момчета. Само постройката на портиера беше по-голяма от бащиния й дом.

Тройка бели къдрави пудели с розови панделки се изстреляха по алеята, дращейки с дълги нокти по размекнатия асфалт.

— Трикси! Тиара! Тили! Тук! Веднага!

Жена с кораловочервен гащеризон и коса с цвят на захарен памук се спусна след тях, олюлявайки се на чехли с тънки токчета и цикламени перца отпред. Гушна кучетата под мишница и лакираните й нокти потънаха в гъстата им козина. Две от животинките я облизаха по лицето с пъргавите си езичета. Независимо от всичките пластични операции жената беше към шейсетте. Белезникавият фон дьо тен се беше наслоил в бръчките под очите й като суха глина.

— Вал Валъри! — представи се тя. — Съпругата на Мак. Елате с мен. Ти си Лориана, нали?

Минаха през главното преддверие и излязоха от другата страна на къщата, където смаяният поглед на Лори се плъзна по безкрайната шир на зеленото голф игрище. Тантурест мъж с хавайски шорти и изпъчени космати гърди разговаряше с двама играчи в традиционно голф облекло. Като видя гостите, веднага дотърча запъхтян и протегна ръка.

— Мак Валъри.

Явно не си падаше по празните приказки, защото ги поведе делово към широката кремава шатра, която му служеше за кабинет. На масата бяха разхвърляни купища документи.

— Та значи искаш да те направим момиче на „Валъри“, тъй ли? — Той сложи слънчевите си очила и се отпусна на стола, преплитайки месести пръсти върху внушителния си тумбак.

Десидерия пое инициативата.

— Нашата Лори е много чаровна. Истинска красавица!

Мак махна към верандата на къщата и се провикна:

— Лимонадааа! — После се обърна към жените: — Обичате ли лимонада?

— Разбира се — усмихна се пресилено Десидерия. — Кой не обича лимонада?

Той свали очилата си и се загледа в Лори.

— Какво те кара да мислиш, че си най-подходяща? Знаеш ли колко фусти ми се молят за тоя договор! При това все известни имена.

— Лори може и да е нова — намеси се Жаклин, — но отзивите за нея са само положителни. Тя е истинска жена от плът и кръв, а не от кожа и кости. Такава е целевата публика на „Валъри“. Ето защо смятаме, че партньорството ви ще е безкрайно плодотворно.

— Простете, мадам, но ми се струва, че не попитах вас.