Виктория Фокс - Островът на изкушението

В неделя се почувства по-добре. Паскал трябваше да се връща в „Света Агнес“, а Жизел телефонира на госпожа Стокър-Лийч, че грипът на Аврора се е влошил и ще се наложи да остане още няколко дни в Париж.

— Идвай си по-скоро, че ще откача без теб — каза Паскал на тръгване.

— Ще се видим след няколко дни — обеща Аврора.

Паскал я гушна набързо, взе си довиждане с Жизел и изчезна. В този момент Аврора проумя, че настъпеше ли денят, в който нямаше да прекарват всяка една минута заедно, а той несъмнено наближаваше, Паскал щеше да й се изплъзне като вода между пръстите.

Аврора стана по обед, отиде в хола и седна на дивана до Жизел. Продължаваше да я мъчи чувството, че ако стои дълго права, вътрешностите й ще се изсипят на пода.

Пийнаха по едно горчиво, гъсто кафе с бисквити и Жизел й разказа за деня, в който за пръв път срещнала Арно. Били осемнайсетгодишни студенти. Звучеше така романтично, така… интелектуално.

— Любов от пръв поглед? — попита Аврора.

Жизел се облегна на лакът и се загледа през прозореца.

— В началото се влюбих в брат му. В Пол.

— Скараха ли се за теб?

— Не — засмя се тя. — Пол обичаше Емили. Арно и Пол бяха неразделни, но и крайно различни. До ден-днешен вярвам, че Пол и Емили гледаха на нас като на ужасно скучна двойка. Ние обичахме да говорим за социология, история и революционни промени. Те пък си падаха по мода, музика, пари и купони. И все пак Пол беше голям чаровник. Нали казват, че противоположностите се привличат. — На лицето й изгря усмивка. — Е, поне моят случай се оказа такъв.

— И какво стана после?

Жизел пийна глътка кафе.

— Пол ме запозна с брат си, Арно. Вероятно ме съжаляваше. — Аврора не можеше да си представи кой би съжалил жена като Жизел. — И така, двамата с Арно се сприятелихме, влюбихме и се оженихме.

— Виждате ли се още с брат му?

— Пол и Емили загинаха. — Аврора си спомни, че Паскал й беше разказала за злополуката. За трагичната смърт на родителите на братовчед й. Същият онзи братовчед с белега върху горната устна.

— О…

— Не си ли чувала за Пол и Емили Моро?

— Чувала съм. — Модна къща „Моро“ беше номер едно и тя имаше техни тоалети с инфарктни цени.

— Двамата с Арно са от различни бащи, затова и фамилиите им са различни.

Значи Паскал не беше просто дъщеря на световноизвестни френски политици, но и племенничка на модната икона Пол Моро!

— До леглото на Паскал в пансиона има една снимка. Вие двамата с Арно и един мъж. Той ли е синът им?

— Да — рязко отвърна Жизел. — Макар че напоследък не се срещаме често.

— Не сте ли близки?

— Бяхме. Някога. Или поне двамата с Арно бяха. Съпругът ми открай време мечтае за син. Още кафе?

— Не, благодаря.

— Когато Жан беше малък — продължи Жизел, отправяйки се към кухнята, където гласът й заглъхна отвъд междинната стена, — често изпадаше в мрачно настроение. Вечно търсеше уединение. Личеше си, че в надарения му мозък се мътят дълбоки, но несподелени мисли. Струва ми се, че харесваше единствено Паскал. Арно се опитваше да ме убеди, че е дете и че ще се промени.

— Кога починаха родителите му?

— Когато беше на четиринайсет. Били заедно на яхтата. Голяма трагедия.

— Ти май никога не си го харесвала…

— Той не ми даваше възможност да го опозная. Жан Моро присъства в живота ми от трийсет години, а до ден-днешен не мога да заявя, че го познавам.

— Двамата с Арно срещат ли се?

— Преди няколко години Жан се замеси в дейност, която не одобряваме. Оттогава Арно не търси контакти с него.

— Но нали е поел управлението на бизнеса на родителите си?

— Има и други неща.

— Какви неща?

— Не ми се говори за това.

— И все пак?

— Не и не! — Резкият отказ на Жизел я стъписа. — По-добре да не знаеш!

Стиви

Апартаментът й гънеше в мрак. Щорите бяха дръпнати до долу и наоколо витаеше неприятна миризма на отпадъци и неизмити съдове. Очевидно нищо не се беше променило след заминаването й. Остави ключовете и се подготви за познатата гледка: братът на Биби изпружен с одеялото на дивана, заровил ръка в кутия пуканки и забол очи в телевизора.

Звуците, които я посрещнаха, бяха пъшкане и виене, придружени с кратки порно реплики. Стиви пристъпи тихомълком в стаята и замръзна с отворена уста и втрещен поглед. Лицето на жената не се виждаше — такава беше „идеята“, но гласът й, колкото и пресилено да звучеше, беше до болка познат. Моментално разпозна слабото телце и татуираната пеперуда на гърба на Биби.