Виктория Фокс - Островът на изкушението

Паскал зачурулика въодушевено:

— Maman, papa , запознайте се с Аврора Наш, ma meilleure amie . Моята скъпа приятелка.

Жизел я прегърна.

— Най-добрата приятелка на Паскал е и наша най-добра приятелка. — Гласът й звучеше гальовно, но даваше всекиму да разбере, че в следващия миг може да смени тона и да те изяде с парцалите. — Добре ли пътувахте?

— Oui, merci. Très bien. Merci.

Паскал я изгледа, но Аврора не проумяваше къде е сбъркала. Арно протегна ръка и тя я стисна.

— Bonsoir.

Седнаха да вечерят — с изключение на Жизел, която ги гледаше и пушеше. Паскал им разказа за училище ту на френски, ту на английски, а Аврора я допълваше с дума-две. Не беше свикнала да се чувства така неловко. За пръв път в живота си изпитваше чувство на малоценност. Макар и богаташка дъщеря с множество привилегии, тя самата не беше постигнала нищо в този живот.

Жизел зададе рутинния въпрос за родителите и певци, les chanteurs , и Аврора се притесни. Колкото и ужасно да звучеше, Том и Шерилин изглеждаха една банална и блудкава двойка на фона на семейство Деверо. Жизел и Арно разискваха исторически, политически, художествени теми… Нищо чудно, че дъщеря им беше ерудирано и самоуверено момиче. Докато единствените дискусии в нейния дом се въртяха около касовите албуми на родителите й и съотношението между меденото и канеленото в косата на Том. Освен това не си спомняше кога за последно са вечеряли всички заедно като истинско семейство.

Напрегна се да си спомни уроците по френски на мадам Тейлър. Никога не беше внимавала в клас, а и беше загубила всякакъв интерес към езика след принудителния дебат с Юджини Бофърт относно разликата между croque monsieur 4 4 Запечен на грил традиционен френски сандвич с шунка и сирене. Croque madame включва и пържено яйце — Бел.прев. и croque madame .

— Те са… Ils sont… bon… добре… — подхвана тя, но френският явно не й се удаваше.

Жизел се засмя. Аврора искаше да им обясни, че само защото по някаква случайност Том Наш и Шерилин Роуз й бяха родители, това не означаваше, че е тяхно копие и че ще тръгне по техните стъпки, наследявайки кариерата им на сладникави изпълнители на американски рок балади за безмозъчни домакини. Стига да пожелаеше, един ден тя можеше да бъде част от творческия или политическия елит на страната.

Причината за посещението й и мръсната думичка с „а“ не бяха споменати. Аврора предполагаше, че е редно да благодари за грижите, но подобни теми не се сервираха току-така с десерта тарт татен. Пък и Паскал все я уверяваше, че „а“ не е кой знае какво и няма защо да прави от мухата слон. Тя не беше от най-състрадателните, но пък и нямаше защо да очаква съжалението й. Грешката беше изцяло нейна.

Арно беше споменал нещо за docteur и толкова. Когато си легна, Аврора положи огромни усилия да прогони страха от утрешния ден.

Всичко се случи на следващата сутрин, събота. Паскал я придружи до частната клиника, въоръжена с купчина френски клюкарски списания и пълна невъзмутимост. Докторът беше изтъкнат лекар с посребрели коси и керамични зъби.

Използваха някакъв вакуум, подобен на прахосмукачка. Докторът непрекъснато повтаряше думата bèbè . Колко ли такива процедури беше извършил? Включително и на Паскал…

Аврора съсредоточи погледа си в тавана. През цялото време тръпнеше в ужасено очакване да чуе паническия крясък на доктора при вида на шесткракото изчадие, засмукано от прахосмукачката. Но не се стигна дотам. Беше най-обикновено бебе. Или поне щеше да бъде бебе.

От ъгълчето на едното й око се търкулна самотна сълза. Какво ли би било един ден да роди и да стане майка… Слушайки историите за момичета, отървали се от нежелана бременност, Аврора винаги се поставяше на друго, по-високо ниво. Що за жени бяха това! А ето че по ирония на съдбата лежеше по гръб във Франция, докато й правеха аборт.

В този момент Аврора се закле да промени живота си. Вече не беше хлапачка, а жена. Беше сглупявала многократно и беше преследвала моментната тръпка, без да я е грижа за околните. Само защото носеше името Аврора Наш. Но това… това bèbè вещаеше промяна. Какъв беше този идиотски свят! Създаваш живот и го хвърляш на боклука, без да ти мигне окото, докато най-добрата ти приятелка чака отвън, нагъва кроасан с шоколад и прелиства „Пари Мач“!

Дадоха й хапчета и я предупредиха, че ще има болки в корема. Върнаха се в апартамента и Аврора потъна в неспокоен сън.

По някое време усети, че Жизел и Арно се прибират. Минаха часове, небето притъмня. Вратата на стаята се отвори. Беше Жизел, която притисна ръка към челото й и прошепна нещо на френски. Паскал легна до нея и погали косата й. Спохождаха я странни сънища, сънища за реки, поели към океана… Събуди се в четири сутринта, седна на тоалетната и видя струйката кръв. Къде ли беше bebe ? В някоя боклукчийска кофа? Опаковано в найлонова торба? Осъзнаваше, че не е нищо повече от дребно мекотело, че не е човешко същество и все пак, и все пак…