Виктория Фокс - Островът на изкушението

Един прословут дизайнер го впримчи в разговор. Жан имаше способността да взема дейно участие в подхванат диалог, докато в същото време мислите му работеха по други въпроси. Този случай не беше изключение. Дизайнерът приключи с бръщолевенето, кимна и пое нанякъде. Съпругата му веднага се възползва от удобния случай.

— Ти и аз — прошепна Арабела Клайн в ухото на Жан и той долови сладникавия аромат зад ушите й — след шоуто!

Бяха преспивали няколко пъти и Арабела си я биваше в леглото. Жан пъхна сгънато листче в ръката й.

— Знаеш къде да ме намериш.

Лори беше настанена пет реда зад Моро. Той се появи и залата утихна. Приповдигнатото жужене на стотици гласове, изпълнени с тръпката от предстоящата нощ, се сниши до почтително шушукане. Жан беше от мъжете, които вселяват благоговение, без да полагат усилия. Осанката му излъчваше величие и авторитет. Лори за пръв път осъзна какво точно означава думата харизма.

Той зае почетното място до подиума. От едната му страна седеше жена на средна възраст с каменно изражение и вдигната на тила тъмночервена коса, а от другата се беше настанил — необръснат и небрежно изтупан по последна мода — известният предприемач Рубен ван дер Мейде. Лори го разпозна от снимката в статията за остров Какатра.

— Не подозирах, че Рубен ван дер Мейде проявява интерес към модата — прошепна тя.

— Ван дер Мейде проявява интерес към всичко, което му пълни джобовете — обясни Десидерия. — На ти е с най-големите холивудски играчи.

— С кои например?

— Дърк Майкълс, Линъс Позън… През осемдесетте са се изживявали като великолепната четворка. Влиятелни приятели, алкохол, купони… и леки жени.

— А кой е бил четвъртият?

— Пол Моро. Бащата на Жан. Ван дер Мейде и семейство Моро са стари познайници.

— Как са се сдружили?

— Кои?

— Жан и Рубен.

— Не съм сигурна. Знам, че е бил като част от семейството. Семейство Моро редовно разпускало на частния му остров.

— Какатра изглежда истински рай.

— Да се надяваме, че няма да ти се наложи да го посетиш. — Изражението на Лори я подтикна да продължи: — Какатра е най-луксозният център за рехабилитация, който можеш да си представиш. Любимият курорт на звездите — напълно откъснат от света, пороците и злите езици. Ван дер Мейде всекидневно се отдава на нирвана. Така де, кой е казал, че раят не се купува с пари!

Рубен видимо нервничеше и не можеше да си намери място. Поведението му контрастираше с това на жената от другата страна на Жан, която седеше като восъчна фигура.

— Не ми прилича на голям тузар — заяви Лори. — В него има нещо хлапашко.

Десидерия сложи ръка на коляното й.

— Там е и целият пиниз.

Лори се загледа в тила на Жан, в пепеляворусата коса, прецизно подстригана точно над яката на ризата, и в ъгълчето под ухото му, откъдето започваше ъгловатата челюст.

Кой си ти? Какво криеш?

Преди началото на модното шоу Жан се качи на подиума. Лори се притесни от топлата длан на Десидерия върху коляното си и се отдръпна, кръстосвайки крака. Стиви Спелър седеше отвъд издигнатата сцена. Погледите им се срещнаха и те си размениха усмивки.

Салонът потъна в пълна тишина.

Жан застана под светлия кръг на прожектора, сведе глава и изваяните черти на лицето му изпъкнаха още повече. Когато заговори с магнетичния си акцент, Лори почувства как душата й се отваря като цвете на слънчевите лъчи.

— Бях дете, когато чичо ме попита що е то храброст. — Кратка пауза. — Отговорих му, че храбреците са смели. Добре, каза той, а какво значи да си смел? Да помагаш на беззащитните, отвърнах аз. Като на ранените и болни животни ли? Да, съгласих се аз. Дори ако се боиш? Дори ако не си сигурен, че помощта ти ще ги спаси? Да, заявих аз. Дори тогава, осъзнах аналогията в годините на моето съзряване. Животните се видоизмениха в хора. Болестта прерасна в поквара, мъка, мизерия…

Лори не можеше да откъсне поглед от движенията на устата му, от белега и от грейналите му очи, които сияеха в тъмната зала като ириси на нощна птица. Ако успееше да запомни всяка извивка и всеки контур и ако ги скъташе в паметта си, то останеше ли насаме, щеше да разгърне облика му и да му се любува както само тя си знаеше.

— Идеята за храбростта придоби ново значение. С времето куражът не идваше така лесно, както в детството. Как да е сигурен човек, че е настъпил правилният момент за проява на смелост? Та нали ползата от помощта се определя от възприятията на изпадналия в беда! Тази вечер, докато ние празнуваме, в една далечна страна хора като нас жертват живота си. Като малък не го осъзнавах, но храбростта означава саможертва. Не всеки е готов да окаже помощ. Храбростта е скъпоструваща добродетел. С творческите подвизи, които ще ви представим тази вечер, модна къща „Моро“ и съдружниците й полагат своята клетва за вярност към нея. Вярвам, че ще се присъедините към нашата инициатива.