Виктория Фокс - Островът на изкушението

След срещата Лори загуби апетит, напусна я и сънят. Нощем будуваше с часове в тъмния апартамент в полуунес, нареждаше сложния пъзел пак и пак, и пак… Царството на съня й беше мимолетно. Пробудена от огнени желания, Лори се отдаваше на сладострастни мисли. Засищаше възбудата си с ръце и се кълнеше, че е за последно. Единственият лек за болестта й беше бленуваният мъж.

В най-безнадеждните дълбини на нощта я изпълваше увереност, че е срещнала кармата си. Така й се падаше, задето беше изоставила мъжа, до чието рамо трябваше да стои. Рико Маркес линееше зад решетките, защото му отказа помощта си. Вместо да му даде подкрепата си, тя беше хукнала в галоп, без да погледне назад. Егоизмът и страстта по друг мъж бяха затулили и малкото й останало чувство за дълг. Не смееше да свали клетвения пръстен, сякаш очакваше да я споходи проклятието на загърбения оброк.

Десидерия й съобщи, че трябва да заминат на организирано от агенцията парти в Лас Вегас. Откриваше се възможност да се запознае с величията в бранша и да вкуси атмосферата, в която й предстоеше да се потопи.

— Научи се да се любуваш на известността — посъветва я Десидерия. — Може да не е днес, нито утре, но съвсем скоро ще те споходи.

Пристигнаха във Вегас в петъчния следобед. Лори за пръв път посещаваше Греховния град и великолепието му я заплени. Този свят й изглеждаше нереален, като сцена от фантазьорски сюжет, и едва ли не очакваше да се събуди с размит поглед от следобедната дрямка в „Трес Ерманас“ и нетърпимите крясъци на Анита.

Настаниха я в хотел „Мираж“. Няколко от момичетата, представлявани от агенция „Ла Люмиер“, имаха участие в тазвечерното шоу и стаите им се намираха в съседство с тази на Лори. Чернокожи, бели, азиатки, всичките до една бяха високи, ослепително красиви и обезпокоително слаби.

— Доста са притеснени — отбеляза Лори, докато вървяха с Десидерия към един от луксозните барове на хотела.

Вечерното шоу щеше да се състои в „Партенона“ и по план Лори трябваше да се появи на червения килим с деликатно закъснение.

— Има за какво. Очертава се грандиозна нощ. — Най-важната „изложба“ на модна къща „Моро“.

Седнаха и си поръчаха водка с вермут и лимон.

— Не беше ли благотворително мероприятие?

— Да, но освен това е и рекламна маневра — не само за модната линия, но и за моделите. Сега е моментът да направят впечатление. Не всеки ден им се удава възможност да демонстрират дарованията си пред шефа. Знаеш, че рядко се явява на подобни събития.

Лори отпи колебливо от коктейла. Беше силничък.

— Значи искат да впечатлят Жан.

— Момичетата ни знаят какво искат. Амбициозни са и не витаят в облаците. Не си мисли, че са марионетки с гланц за устни. И въпреки това, щом зърнат Моро, оплитат крака. Надявам се, че на теб няма да ти се случи.

Лори се засмя. Гласът й прозвуча странно, като ненастроен музикален инструмент.

— Само щраква с пръсти и дотърчават като кученца. Вероятно е заради акцента: французите са опасна работа. Момичетата го възприемат като мъжа мечта. Богат, красив, амбициозен, преуспял… А още на следващия ден, бам, все едно че ги е нямало.

— С много жени ли е бил? — промълви Лори.

„Не и както беше с мен. С мен беше различно.“

— Ама ти да не би да живееш в деветнайсети век? Бил е с милион жени! Не бих искала и ти да се опариш, защото си добро и свястно момиче. — Десидерия хвана ръката й и я погледна загрижено. — Просто бъди внимателна.

Момичетата взеха такси до „Партенона“. Десидерия размени няколко думи с уредниците, отговорни за червения килим, и подреди Лори между чешки супермодел и звездна холивудска двойка от свитата на Стефано Габана.

Лори беше с един от класическите модели на „Моро“: изящно прилепнала по тялото рокля с паднало рамо. Буйната й коса беше прибрана в свободен кок под едното ухо, а свежото виолетово цвете подчертаваше мургавината й. Тоалетът в цвят пепел от рози насочваше вниманието към екзотичните тъмни очи, разкриващи облика на непорочна хубавица с испански черти, сякаш слязла от иконопис.

Фотоапаратите кръжаха и щракаха неуморно, а папараците я заслепяваха с ярките си светкавици. Десидерия беше обявила името й и отвсякъде се чуваха подвиквания. Влязоха във фоайето. Наоколо циркулираха подноси с шампанско. Елегантните бижута и ефирните материи блестяха като огрени от слънцето ручеи. Телевизионните екипи интервюираха най-отбраните имена. Накъдето и да се обърнеше, Лори виждаше познати лица. Само неговото липсваше.