Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Не си? Или не си сигурна?

— Не мисля да съм.

Оставиха я да лежи с леген до кревата. По обяд Паскал я навести с тест за бременност.

— И без теста личи, че си надула корема.

— Ти пък… — измрънка Аврора.

— Личи ти, да знаеш.

— По какво позна?

— По всичко.

Аврора влезе в банята и зачака резултата. Паскал седеше на ръба на ваната. Двете минути изтекоха и на малкото прозорче се появиха две сини линии.

Аврора изхлипа. По-лошо от това здраве му кажи! В „Крийксайд“ беше преспала трикратно с оня селяк, но първия път не бяха използвали презерватив.

— Ще се гръмна! Какво ще правя сега?!

— Аборт, как какво — безцеремонно заяви Паскал.

Твърде млада беше за това. Самата дума й звучеше нечовешки грозно. Тази процедура беше за други жени, не за нея. Ами ако болеше? Ами ако останеше без деца?

От друга страна, не й беше време да става майка. Та тя беше още дете! Паскал имаше право. Абортът беше единственият вариант.

— Родителите ми не бива да научават. Направо ще ме убият.

— Не се безпокой, нашите ще уредят нещата. Остави всичко в техни ръце. Вече са минавали по този път.

— Правила си аборт?

— Дори два. Единственият начин да потулиш истината е да решиш проблема далеч от училище. Ела на гости в Париж този уикенд.

Аврора прехапа устни.

— Наистина ли ще ми помогнеш?

— Разбира се. — Паскал сви рамене и измъкна теста за бременност от ръката й. — Приятелка си ми. Като за начало обаче трябва да се отървем от това.

На момичетата не им беше позволено да прекарват уикендите извън училище, но за семейство Деверо се допускаха изключения. След телефонното обаждане от Арно Деверо и експертно фалшифицираната от Паскал бележка от името на Шерилин Роуз пътуването беше уредено за петък. От Лондон щяха да пътуват първа класа с „Юростар“ и за нула време щяха да бъдат във френската столица. При други обстоятелства Аврора би очаквала с нетърпения малката им екскурзийка, но сега не я ловеше сън при мисълта за предстоящия аборт.

Опитваше да не мисли за микроскопичния живот в тялото си. Замисли се за проблема със зачеването, който имаха Шерилин и Том, и, кой знае защо я обзе чувство за вина. Да не би да се имаше за заместител на майка си?! Бързо отхвърли мисълта като напълно нелепа. Пътуването до Париж и абортът бяха единственият правилен изход.

Вечерта преди заминаването им седяха в общата всекидневна, когато пуснаха един от новите музикални видеоклипове на Том Наш. Всички прихнаха при вида на пристегнатото му в кожени одежди тяло. Баща й се кълчеше пред подивялата публика от възпълни американки, а някои го замерваха с бикините си. Аврора изхвърча от стаята. Многократно се беше забърквала в каши, лошотията й идваше отвътре, но чак толкова никога не беше затъвала. Тук не ставаше дума за някоя от дребните лъжи, с които замазваше очите на баща си от време на време. Дали някога щеше да има очите да го погледне?

Заеха се да стягат багажа в стаята на Паскал. Аврора беше донесла бутиковите си пътнически чанти, но приятелката й я посъветва да вземе само най-необходимото.

— Ще ти дам от моите дрехи, като пристигнем в Париж. Пък и майка ми има огромен гардероб.

Аврора се загледа в снимката на нощното шкафче на французойката. На нея позираха двама мъже и една жена. Единият от мъжете — вероятно Арно Деверо — беше прегърнал жената. И тримата гледаха сериозно, макар и не недружелюбно.

— Това родителите ти ли са?

Паскал кимна.

— А този кой е?

Мъжът встрани от двойката беше доста по-млад, може би към трийсетте. Докато в израженията на Арно и Жизел се долавяше известна добронамереност, от него се излъчваше подчертана строгост, подсилвана от дълбокия, криволичещ белег над горната устна.

— Това е братовчед ми. Жан. Неговите родители починаха.

— Той ли ти разказа онази история?

— Коя история?

— За Дявола в Дордон, дето те следва по петите. Добре те е изплашил, а?

Паскал се усмихна и дръпна ципа на чантата си.

— Историята разказах аз, не той. И не ме е изплашил.

Двете нарамиха багажа и го оставиха в залата на долния етаж, та да е готов за заминаването на другия ден. После отидоха до храсталаците да запалят по цигара. Пушиха мълчаливо, всяка потънала в собствените си мисли.

Стиви

Марти я запозна със Зандър Джейкъбсън на обяд в „Айви“. Зандър беше с еврейски произход, трийсет и две годишен сценарист и режисьор, прочул се покрай популярен американски комедиен сериал за лекарската професия. Беше мургав и с изпитателен поглед, сякаш се гласеше да подложи събеседника си на кръстосан разпит.