Виктория Фокс - Островът на изкушението

Едва ли ставаше дума за същия човек…

— Точно така. Моро — подсмихна се Десидерия. — Струваш ми се изненадана.

— Не предполагах, че…

— Добре дошла в професионалната лига, миличка. Почакай само да те види. В случай че не знаеш, Жан предпочита да стои в сянка. Далеч от публичните изяви. Хората от бранша уважават желанието му. Няма да ти предложи нищо даром, но довери ли те се, ще влезе и в огъня за теб. Знам от опит. Така че — спечели го!

Вратата зад Лори се отвори. Чу нечии сдържани, отчетливи стъпки. Толкова познати при това… В гърдите й се надигна вълна с мощта на всепомитащо торпедо.

Десидерия я погледна съзаклятнически.

— Гледай ти! Сякаш сме се наговорили.

Лори се обърна. Първо забеляза белега. После ъгловатата линия на челюстта, сякаш очертана с един замах на добре подострен молив.

Той беше много по-привлекателен от изтъкания във фантазията й образ. Погледът му й подейства като афродизиак.

— Жан Моро — каза Десидерия, — запознай се с Лори Гарсия.

Аврора

Аврора прекара пролетната ваканция в „Крийксайд“, тексаското ранчо на баща си. Том Наш беше отраснал в Юга и след пробива в музикалната индустрия беше купил шестстотин акра прерийна земя с хълмове, ферми и езера. Тук поддържаше връзката си с природата и отдъхваше в своя утопичен свят.

Аврора нямаше нужда от такъв покой след месеците на заточение в английския пъкъл. Шерилин беше решила, че холивудският живот може да осуети постиженията на „Света Агнес“, затова я изпратиха директно в Тексас, където Том се трудеше по новия им албум.

Аврора подозираше, че напоследък родителите й не прекарваха много време заедно. Когато им се обаждаше или им пишеше на Скайп, все бяха разделени. Надяваше се да не се разведат. Поне засега опровергаваха медийните клюки за евентуална раздяла.

В ранчото имаше няколко бунгала и крайезерни вили, от които „Крийксайд“ беше най-голямата. Къщата беше несиметрично разположена дървена постройка с мечешки кожи по пода и рогати еленови глави на стените. Аврора намираше интериора за странен, тъй като баща й не си падаше по такъв стил. Той обичаше козметиката и шикозните дрешки, а маниерите му бяха префинени и едва ли не женствени. И все пак като че ли му допадаше да се прави на алфа-мъжкар. Докато твореше, крачеше наперено из стаята с ръце на кръста и каубойска шапка върху чорлавата си глава, гордо оглеждайки ловните трофеи. Мъж с изсветлени кичури, вперил поглед в очите на препариран глиган, единият с пяна по косата, а другият с пяна на устата… Неведоми са пътищата на творческата мисъл.

— Тате, излизам! — провикна се Аврора. Отброи секундите в очакване на отговора му — винаги десет, когато твореше.

— Добре, бонбонче — отвърна той точно на десетата секунда. — Да внимаваш!

„Да внимаваш?“ В какво, за бога, можеше да се забърка в тая пустош? Излезе на просторната веранда. Тревната шир на прерията шепнеше и напяваше. Дива гъска прелетя ниско на хоризонта.

Паскал й липсваше неимоверно. Животът без нея беше скучен и посредствен. Напук на строгия училищен режим приятелката й винаги намираше начин да я разведри. Имаше чувството, че двете могат да се забавляват навсякъде.

Слънцето напичаше безпощадно от високия си пиедестал в топлото синьо небе. Аврора закрачи мудно към поточето, затъжена за най-добрата си приятелка. Сексът беше едно от многото неща, които правеха заедно. Паскал се държеше така, сякаш нищо особено не се беше случило помежду им и че това беше напълно естествено. Отначало Аврора реши, че е обратна. Нищо че беше преспала с толкова много момчета. Да не забравяме за Линдзи Лоън! С Паскал имаше чувството, че може да се изживява и като момче, и като момиче, като опитна и като неопитна, като всякаква. Паскал си беше… Паскал. В нея имаше мистериозна притегателна сила, която увличаше и обсебваше. Тя имаше неколцина любовници в Париж и в момента вероятно палуваше с тях. Ала каквото и да правеше, за Аврора връзката им беше неприкосновена и несравнима с тривиалните любовни взаимоотношения.

Спря на брега на рекичката, коленичи и топна пръсти в сребристите вълнички. Огледа се във водата. Макар английският климат да не се беше отразил положително на кожата й, Аврора изглеждаше много по-добре. Стоманената студенина се беше изпарила от очите й, а лицето й беше загубило циничната си гримаса. Отново приличаше на момиче.

— Ей, какво правиш там? — Гръмкият глас с напевен южняшки акцент я стресна. — Не се навеждай над водата! Опасно е!